Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът Страница 15

- А всичките пътеки, които водят навън оттук?

- Тони, те тръгват оттук навън, извеждат от това опустошение. Нито една не е проправена насам. Всичките са утъпкани навън.

За момент у Тони се надигна скръбта като дебнещ хищник, но бързо се спотаи отново. Той реши да сподели мис лите си:

- Аз ги прогоних, нали? Не напуснаха по своя воля.

- Когато не си уточнил отношението си към смъртта, Тони, всеки човек в твоя свят е катализатор на болката или просто мъртвец. И понякога е по-лесно просто да го погребеш някъде из земите си, отколкото да го прогониш.

- Значи смъртта победи? - Тони вложи в този въпрос йодсмисъл, който този мъж, ако действително беше Исус, Както твърдеше, щеше да открие.

- Понякога изглежда така, нали? Но всъщност животът Победи! Животът продължава да побеждава. Аз съм живото доказателство за това.

- Значи не си само мит, детска приказка? Ти наистина Очакваш от мен да повярвам, че си възкръснал от мъртвите! - Тони искаше да го чуе изречено.

- Всъщност не е ли много по-трудно да се вярва в пропитото? Че съм бил пребит до неузнаваемост, прикован Ki.M кръста, прободен с копие в сърцето, затворен мъртъв V гробница, но въпреки това някак съм се върнал към жи-к>та, развил съм се от савана, преместил съм многотонния ■ъгъл камък, който запречвал входа, минал съм незабеля-

1.1 и покрай елитната римска стража само за да създам многолюдно движение, което, както се твърди, е организирано около идеята за истината за живота и възкресението, fto всъщност е основано на лъжа? Да, много по-лесно е да * и вярващ.

Гони погледна към мъжа. Думите му бяха рамкирани от »умор и тържество, но на платното в тази рамка имаше нгпален портрет.

К ■ Това е просто легенда! - възкликна Тони. - Легенда, |оято ни кара да се чувстваме подобре и ни залъгва, че ши вотът има някакъв смисъл или цел. Иносказание с нрав-t тена поука, което слаби хора разказват-на болни хора.

I - Тони, аз възкръснах от мъртвите. Ние разбихме заблу-п.I’ а за мощта и всевластието на смъртта. Татко Бог с любовта си ми даде живот в Духа и доказа, че теориите за издяла с Него никога няма да бъдат състоятелни.

[- Знаеш, че не вярвам и на дума от това, нали? - рече троснато Тони. - Всъщност дори не вярвам, че ти съществуваш. Не знам какво ме прихвана. Добре, съществувал е евреин, равин, на име Исус, който е направил доста добрини и хората започнали да говорят за него, че е вършил чудеса и дори е възкръснал от мъртвите, после създали религия, но той е умрял. Като всеки друг и той умрял. Смъртта си е смърт, затова не е възможно ти да съществуваш. Ти не си нищо повече от спомена за гласа на моята майка, който отеква някъде в моето подсъзнание.

- Почти ме убеди - отвърна Исус с нотка на сарказъм и се засмя. - Състоянието, в което се намираш в момента, Тони, се нарича криза на вярата. По-често тя обзема човек в момента на физическата смърт, но тъй като никога не е имало формула, по която да се развива взаимността, а и ти в действителност още не си мъртъв, в ход е нещо необикновено и загадъчно.

- Искаш да кажеш, че не знаеш защо съм тук? - изненада се Тони.

- Не! Досега Татко не е споделил с мен делта на твоето пребиваване тук. - Исус се наведе към Тони, сякаш възнамеряваше да му повери тайна. - Той знае, че обичам изненадите.

- Почакай. Мислех, че ти си Бог?

- Аз съм Бог!

- Тогава как така не знаеш защо съм тук?

- Както вече обясних, Татко още не ми е казал.

- Но щом ти си Бог, не знаеш ли всичко?

- Така е.

- Но нали току-що каза, че не…

- Тони - прекъсна го Исус, - ти не мислиш от гледна точка на взаимността. Виждаш всичко през призмата на изолираната независимост. Съществуват отговори за въпросите ти, които ще те изумят и озадачат, нешо повече - ще ти се сторят безсмислени, тъй като нямаш необходимата нагласа, която да ги допусне.

Тони кимаше с озадачено изражение.

- Част от чудото, което представлявам аз - тоест Бог, слязъл сред човешката раса, - се дължи на факта, че не бях Просто актьор, приел да играе роля, а буквално се превърнах в човек завинаги. Но същевременно никога не съм преставал да бъда и изцяло Бог, изцяло Твореца. Истина, СI ародавна като Сътворението, е, че целият Космос съществува в мен и аз го свързвам в едно цяло, поддържам го функциониращ, дори сега, в този момент. И ти си част от Този Космос, ведно с всяко друго сътворено нещо. Смъртта Це би могла да се похвали с това. Смъртта не обединява и Be поддържа нищо.

Тони клатеше глава, опитвайки се да проумее казаното и в същото време съпротивлявайки се срещу него вътрешно.

Исус продължи:

- И така аз мога да почерпя от знанието си като Бог, за Да узная защо си тук, но все пак уважавам Баща си, който Вс ми е казал причината. Аз му имам доверие достатъчно, п да съм сигурен, че ще ми я разкрие, когато реши, че е важно да я узная. Дотогава ще остана с теб в реалното пространство и време, в очакване да видя какви изненади ВИ е подготвил Татко.

- Ти просто разбиваш всичките ми представи! - Тони Вдигна ръце и поклати глава. - Толкова съм объркан!

- Това беше по-достъпният отговор - отвърна Исус с усмивка, - този, който би трябвало поне малко да ти изясни Hr щата.

- Ами благодаря ти тогава! - отговори Тони с известна рязкост в гласа. - Да видим какво излиза. Значи ти си Бог, Но не знаеш защо съм тук.

| - Но моят Отец и Светият Дух знаят и ако е необходимо, нз също ще узная.

Тони пак поклати глава, изправи се и се отупа от прахта. Как би могъл този мъж да е проекция на подсъзнанието Му? Разговаряха за неща, за които той никога не се беше замислял. Беше толкова объркващо. Двамата отново тръгнаха бавно нагоре по хълма.

- Помогни ми да си изясня нещо - започна отново Тони.

- Щом Бог Отец е твоят баща, значи ти си Синът?

- И Светият Дух - допълни Исус.

- Но кой е Светият Дух?

- Бог.

- Това е християнска идея, нали? Искаш да кажеш, че всеки, който вярва в теб, вярва в трима богове? Излиза, че християните са политеисти.

- Не само християните вярват в мен. „Вярващ“ не е категория, а поведение. Християни съществуват само от около две хилядолетия. А колкото до това дали са политеисти - не са ни най-малко. - Исус спря и се обърна към Тони, което означаваше, че предстои да каже нещо важно.

- Слушай ме внимателно, Тони. Има само един… Искам да ме чуеш добре: има само един Бог. Тъмнината на независимостта, която човечеството избра, не позволява да бъде съзряна простата истина. Но всичко по реда си, засега запомни това: Бог е един. Каквито и различия да имат по отношение на подробностите - а подробностите и несъгласията не са нещо маловажно, - евреите от всички секти, християните от всякакви деноминации, мюсюлманите, разединявани от вътрешни разногласия, всичките те са съгласни в едно: има само един Бог. Не два, не три или повече

- само един.

- Почакай, ти току-що каза… - прекъсна го Тони, но Исус вдигна ръка и му попречи да довърши възражението си.

- Евреите първи са го формулирали най-добре в своята основна молитва Шма Израел: „Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един“. Но в еврейската Библия за този „един“ Бог се говори в множествено число. „Да сътворим Човека по наш образ“. Това не цели да създава противоре чие по отношение на единството на Бог, а да разшири разбирането за същността на „Единствения“. Според еврейс-ките схващания, по същество - употребявам тази дума с особено внимание - този Един е единствен в същината си К все пак множествен, съставен от няколко същности, тоест общество.

- Но… - понечи Тони да каже нещо, но Исус отново го накара да замълчи, вдигайки ръка.

I - Това е грубо свръхопростяване на нещата, но гърците, й ло-конкретно най-първи от тях Платон и Аристотел, увлякоха света да приеме идеята за единия Бог, но понеже не t хващаха идеята за множествеността, спряха се на предста-Itt i’a за него като неделимо единство отвъд всяко битие и in ношение, първичен неподвижен двигател, безличен и не досегаем, но поне добър, каквото и да означава това… И Тогава се появих аз, който по никакъв начин не противоречи на Шма, а дори я подкрепя и развива. Аз оповестих с ||.чможно най-прости думи: „Бог Отец и Аз Сме едно и Сме робри“, което по същността си е едно твърдение за срод-■iio, за връзка. Както вероятно знаеш, това разреши всич-юте неясноти и разногласия и най-накрая вярващите избистриха своите идеологии и доктрини и заживяха щастливо…

■ Исус хвърли поглед към Тони, който го гледаше, вдигнал ш.просително вежди. - Пошегувах се, Тони - каза с широка усмивка той и отново тръгна по пътеката. - Но да продължи с историята си. През първите неколкостотин години след ИПлъщението ми имаше мнозина, като Ириней Лионски и Амкасий Велики, които прозряха същността ми. Те схва-■мха, че самата същност на Бог е съжитието, три отделни Личности, които са толкова близки, че на практика са цялост, ImiiicTBo. А тази цялост, Тони, е нещо различно от изоли-мнпя и независим „един“ Бог и разликата се изразява в Мина на три същности, които са същевременно обособени