Unknown - Матю Райли Летящ старт Страница 16

Беше ужасно. С тази огромна разлика от 20 секунди никога не можеше да спечели. А трябваше!

Освен ако…

— Сали! Бъг! Бързо допитване! — извика той в микрофона. — Дали в следващата обиколка да не опитаме прекия път?

— Джейсън, право да ти кажа, не знам… — измърмори Сали. — Ако се прецакаш вътре, сто процента губим.

— Вече и без това губим — възрази Джейсън. — Освен ако не извадим някакъв галактически късмет! Бъг?

Бъг прошепна отговора си.

— Толкова зле значи? — възкликна Джейсън. — Братко, има ли някоя статистика, която не знаеш?

Анализът на по-малкия му брат не му вдъхна доверие. Само един пилот на летяща кола беше печелил професионално състезание, използвайки успешно прекия път — от 165 трасета, оборудвани с пряк път. Това не беше добър коефициент.

— Прецакани сме — изпъшка Джеймс.

Обиколките се сменяха: 15, 16…

Изоставането си оставаше 20 секунди.

«По дяволите — помисли си Джеймс, — дори Черния принц не мога да надмина.»

Обиколка 16. Поредното отбиване в боксовете.

Кришна и Уошингтън точно излизаха по питлейна, когато Зейвиър и Джейсън се плъзнаха по него.

Докато Тарантула си вършеше работата, Джейсън не отместваше поглед от оживения бокс на Зейвиър.

В средата на това оживление стоеше «Острие на скоростта». Джейсън видя как Зейвиър обсъжда разгорещено нещо със своя старши механик Оливър Кох. А в дъното на техния бокс стоеше млад мъж, който не носеше черната униформа на членовете на принцовия отбор…

Джейсън замръзна.

Младият мъж в дъното на бокса на Зейвиър беше Върнолд Смайт.

— Ей, Сали — подвикна Джейсън. — Откога Върни Смайт е в бокса на принца?

— Дойде преди няколко обиколки. Започна дълъг разговор с Кох неизвестно за какво.

Джейсън погледна отново към питстопа на «Острие на скоростта». Видя Зейвиър и Кох да разговарят. Германецът правеше някакви резки жестове, сякаш даваше подробни упътвания на пилота.

След това Джейсън погледна отново към Върнолд Смайт. Спомни си, че го беше видял преди две вечери край шосето, покрит целия със сив прах, а летящият му мотоциклет беше в същото състояние.

И внезапно Джейсън прозря.

— Бъг? Прекият път при Дунъли е през изоставена мина, нали?

Бъг потвърди.

— Каква мина?

Бъг каза, че било въглищна мина.

— Въглищна мина… — замислено повтори Джейсън. — Варовиков прах…

— Джейсън? Какво замисляш? — попита Сали.

Джейсън обясни:

— Във въглищните мини използват варовиков прах, за да пречат на процеждането на запалителни газове от стените. Това е сива прах, с която миньорите пръскат стените и таваните в рудника. Покрива всичко. Веднъж четох за това в един трилър.

— И какво?

— Ами във вторник вечерта случайно видях Върнолд целия покрит със сив прах…

И изведнъж картината му се изясни.

— За това Кох и Зейвиър са платили на Върни! — извика той. — Не са плащали на този задник да ни дава негодни части. Платили са му да отиде и да разузнае за тях прекия път, да открие пътя през лабиринта! Боже мили, току-що извадихме галактически късмет!

Рууум!

«Острие на скоростта» се изстреля от питстопа — точно в мига, когато Тарантула се вдигна и се отдръпна от «Аргонавт».

Вече със свален визьор Джейсън насочи дюзите напред и полетя след Зейвиър сякаш животът му зависеше от това.

«Острие на скоростта» на принц Зейвиър изскочи от питлейна, преследван по петите от «Аргонавт».

Боксовете бяха построени вдясно от устието на река Дъруент, в средата на най-гадната част от трасето с остри завои, чиито краища бяха покрити с неравни размагнетизиращи ивици.

Зейвиър се стрелна в първия завой остро наляво, като се наклони силно. Джейсън го следваше отблизо с «Аргонавт».

Следващият завой беше тесен десен — и точката, където състезателите можеха да си опитат късмета, срязвайки тока на полуостров Порт Артър при провлака Дунъли.

Преди да влезе в завоя, Зейвиър пое по алтернативния маршрут, зави наляво, изоставяйки основното трасе, и се отправи към прекия път.

Това, че водачите бяха избрали по-дългия, но безопасен маршрут, правеше решението му още по-дръзко. Това, че принц Зейвиър Зонора — елегантен, красив, и водач във временното класиране — беше решил да го направи, вълнуваше зрителите още повече.

Обаче тогава се случи нещо още по-удивително.

«Аргонавт» зави също наляво и пое след «Острие на скоростта» към прекия път пред тях.

Двете коли се стрелнаха с висока скорост към провлака Дунъли. Докато летеше, Джейсън виждаше безбрежния син океан отвъд тясната ивица земя.

Обаче на преден план, подобен на оръдейна площадка, която сякаш пази пътя, зееше ниският бетонен входен тунел към прекия път през мината.

«Острие на скоростта» не се поколеба. Потъна в рудника с 300 км/ч.

Джейсън преглътна. Трябваше да следва отблизо принца, защото той знаеше правилния път.

Черният входен тунел на мината се носеше към него като пастта на изгладнял великан. Джейсън си пое дълбоко дъх.

— Дръж се, Бъг. Влизаме!

След това «Аргонавт» се гмурна под земята и изчезна в мрака на изоставения рудник.

Обиколка 17 (от 20)

Прекият път през лабиринта

Фучаха през мрака.

Стените на мината прелитаха покрай Джейсън с удивителна бързина — целият подземен свят пред него бе пронизан от подобните на мечове светлини на фаровете. Шахтите бяха с височината и ширината на някогашните железопътни тунели.

Пред себе си виждаше червените стопове на «Острие на скоростта», което потъваше във вътрешността на земята по стръмния входен тунел, който падаше право надолу.

Червените светлини без предупреждение се стрелнаха наляво, защото бяха стигнали до дъното.

Джейсън даде газ — не биваше да изпуска от поглед тези стопове…

Бъг каза нещо.

— Знам, знам! — изкрещя Джейсън в отговор. — Опитвам се да не го изпусна!

За миг «Острие на скоростта» изчезна от погледите им и след още миг Джейсън изведнъж се озова пред две разклоняващи се шахти… а стопове не се виждаха никъде.

Полазиха го ледени тръпки.

Не…

И в този момент видя червените очи на стоповете напред по шахтата вдясно и изпита дълбоко облекчение, докато даваше газ.

Шахтите на рудника се снишиха. «Острие на скоростта» се носеше по тях със скоростта на самолет, взимаше завоите с лекота: тук един остър ляв, там един широк десен, а «Аргонавт» го следваше плътно по петите.

В този момент Джейсън забеляза, че тунелът започва да се издига. Значи бяха започнали да се приближават към повърхността. Следваше отблизо «Острие на скоростта», взе един последен завой и…

… го заслепи ярка слънчева светлина.

Бяха излезли!

Бяха успели да минат през лабиринта на прекия път!

Възхитителната източна брегова линия на Тасмания се простираше отляво, а «Острие на скоростта» на принц Зейвиър се отдалечаваше бързо по протежението ѝ.

«Аргонавт» се наклони силно, за да избегне специално поставените размагнетизиращи ивици на кръстовището между прекия път и нормалното трасе, и точно в този момент — руум! руум! — две коли профучаха от двете му страни.

Варишна Кришна и Айзая Уошингтън!

Доскорошните водачи в класирането!

Джейсън се ококори.

Благодарение на Черния принц «Аргонавт» беше отново в играта.

Следващата обиколка и половина Джейсън преживя най-яростното каране в живота си.

Пое по S-образните завои в горния десен ъгъл на Тасмания, между остров Кейп Берън и остров Флиндърс, като се стараеше да не налети на някой «дяволски фенер» и да надмине противниците си.

Точно тогава Варишна Кришна се опита да се промъкне покрай Зейвиър на острия завой до питлейна, обаче принцът го блокира безмилостно и го принуди да мине по размагнетизиращата ивица.

Кришна изгуби контрол, плъзна се настрани и Уошингтън се стрелна покрай него и го измести от второто място. Джейсън също опита да се възползва, но Кришна си върна контрола върху болида и не само препречи пътя на «Аргонавт», но и го накара да намали за малко темпото.

Джейсън изруга.

По такъв начин в Обиколка 18, когато оставаха само още две, Джейсън продължаваше да е четвърти в състезание, което по същество се беше превърнало в надбягване между четири коня. Продължаваше да кара след трима от най-добрите пилоти в училището: Зейвиър, Уошингтън и Кришна.

Сега, когато от началото на състезанието вече бяха минали почти осем часа, всички караха с изтощени магнитни дискове, изхабени нерви и изчерпани сили. Ожесточението на битката означаваше, че всеки от четиримата водачи в класирането през последните няколко обиколки се е плъзвал над «дяволските фенери», губейки допълнително сцепление.

Което пък означаваше, че при оставащите им две обиколки и падаща мощност на дисковете те трябва да влязат за последен път в питстоповете.

Някъде в средата на Обиколка 18 в ушите на Джейсън прозвуча гласът на Сали Макдъф: