Unknown - Матю Райли Летящ старт Страница 21

— Когато в четвъртък ви гледах как победихте — обясни Марта, — си помислих: «Какъв голям отбор!». Обаче всеки голям отбор трябва и да изглежда голям. Така че купих материали и няколко списания за ФЛК, за да проверя съвременните модни тенденции, и прекарах последния ден и половина, решена да ви осигуря външния вид на голям отбор.

Джейсън я прегърна. Бъг също.

— Благодаря, мамо!

— Хайде, момчета, облечете екипите, защото ви чака състезание, което трябва да спечелите.

След минути отбор «Аргонавт» излезе на пистата пред ревящата публика с новите състезателни екипи. На ръцете им се полюшваха каски «Шоей», а лицата им бяха безизразни като на покерджии.

Отборът на Ериъл Пайпър вече беше на пистата, застанал до «Свирачът от Хамелн».

— Какво е това? Герои от комикс? — кисело подхвърли навигаторът на Ериъл.

Джейсън кимна на Ериъл, докато се пъхаше в кабината на «Аргонавт».

— Няма приятели на пистата, Джейсън — подхвърли тя.

— Както кажеш.

Състезание 1

Чейсър с/у Пайпър

Двете летящи коли стояха една до друга на пистата. Отдясно «Аргонавт», а отляво — «Свирачът от Хамелн».

Всичко, което Джейсън можеше да види от кабината, беше широк, наподобяващ стъкло коридор от плексиглас, простиращ се напред, преди да завие рязко в джунглата на градските сгради.

Двукратен вой на сирена, стартовият светофар светна зелено и двете коли се стрелнаха напред от местата си в стартовата решетка, а тълпите по трибуните ревнаха възторжено.

Два болида.

Една затворена писта.

Ослепително слънце.

Размазани стени.

«Аргонавт» и «Свирачът от Хамелн» се наклониха и завиха, докато се носеха като два куршума по пистата и се накланяха, и връхлитаха, разминавайки се на косъм, докато се бореха за позиция.

С крайчеца на окото си Джейсън видя червено-белия нос на «Свирачът» да се носи по пистата до него.

След пет бързи обиколки не се беше променило нищо.

След десет също.

Размазаната писта се стрелкаше покрай кабината.

Правеха обиколка след обиколка, стрелкаха се отгоре и отдолу по пистата с формата на леко сплескана осмица — в някои точки един до друг, на други — преследвайки другия по петите, водачеството се сменяше, но не можаха да избягат един от друг на повече от няколко дължини на колите.

Тълпата беше омаяна.

Точно тогава, сякаш кон губи подковата си, Джейсън най-неочаквано изгуби един от магнитните си дискове и макар по никакъв начин да не искаше да влиза пръв, зави към питлейна.

Ериъл остана на пистата и извъртя следващата 30-секундна обиколка.

Тълпата замря от вълнение.

Джейсън разполагаше с 30 секунди.

Влезе в питстопа. Тарантула се спусна.

7 секунди… 8…

«Свирачът от Хамелн» изфуча през градската част.

Нови магнитни дискове. Охладителна течност.

«Свирачът» пресече пресечната точка на осмицата.

13 секунди… 14 секунди.

— Сали…

— Почти свършвам… Окей! Давай!

Сали съкрати престоя в пита, Тарантула се вдигна под тавана, а Джейсън натисна газта и изхвърча с рев от питлейна точно в мига, когато Ериъл излетя от последния завой. «Свирачът» се залепи за петите на «Аргонавт» и беше само на няколко дължини от него!

Беше класическо надбягване на двойки — сега бяха във фазата, известна като «преследване».

«Свирачът от Хамелн» (без питстоп досега) се беше залепил за опашката на «Аргонавт» (1 питстоп) и яростно го преследваше. Ако Джейсън допуснеше и най-малката грешка, която да позволи на Ериъл да излезе и милиметър начело, състезанието щеше да приключи.

Дори да беше десета от милиметъра, монтираните в предните криле микрочипове щяха да започнат да вият веднага щом едната кола излезе с обиколка пред другата.

Джейсън трябваше да задържи Ериъл, докато не дойдеше време да влезе в боксовете.

Обаче тя не влизаше и не влизаше.

Вместо това продължи да го преследва.

Направо се беше залепила за него.

Преследваше го, взимаше всеки завой със съвършен наклон, с всяка обиколка го доближаваше все повече. Придърпваше го като рибар риба метър след жесток метър.

След една обиколка беше на две дължини от «Аргонавт».

След две — на една.

След три обиколки вече беше преполовила и едната!

Нямаше милост. Ериъл хвърляше всички сили срещу него, взимаше чисто всеки завой, непрекъснато търсеше пролука, за да се стрелне покрай болида му, превръщаше тази битка в състезанието на живота му.

На четвъртата такава обиколка преднината на Джейсън се стопи до половин дължина на болид.

«Запази спокойствие… — каза си той. — Запази спокойствие…»

Пет обиколки. В повечето случаи фазата преследване завършваше около петата обиколка, когато или преследвачът трябваше да влезе в боксовете, или преследваният не издържаше и катастрофираше.

Шест обиколки.

Ериъл се промъкна до него!

«Опитва се да те накара да направиш грешка.»

Седем обиколки.

Сега се състезаваха един до друг!

Джейсън продължаваше да впива очи в пистата пред себе си — страхуваше се, че ако посмее да стрелне поглед встрани, ще види очите на Ериъл зад визьора на каската ѝ.

Осем обиколки и хората по трибуните започнаха да стават на крака.

Осем обиколки! Вътре в себе си Джейсън виеше. Докога Ериъл щеше да продължава така? Кога щеше да влезе за питстоп?

На деветата обиколка носът на болида на Ериъл започна да се промъква напред.

«Не! Ще ме надмине!»

Зрителите започнаха да викат.

«Никога не се отказвай! Никога не казвай: «Не мога повече».»

И докато се носеха по основната права, започвайки Обиколка 20 — десетата обиколка от фазата преследване — Ериъл зави и влезе в питлейна.

Тълпата избухна в аплодисменти: Джейсън току-що беше оцелял в преследване, продължило девет обиколки — почти двойно повече от средностатистическите.

Питстопът на Ериъл мина почти перфектно и тя успя да излезе на пистата с малка преднина пред Джейсън, но вече в същата обиколка.

Мина Обиколка 40, но нямаше никакви промени.

Друга фаза преследване имаше между Обиколка 50 и 55, но Джейсън оцеля и този път.

Около Обиколка 81 Джейсън влезе в ролята на преследващия, но Ериъл решително го отбиваше.

Ериъл опита отново, когато Джейсън трябваше да влезе в пита в Обиколка 90, но нямаше успех.

Това означаваше, че след 96 обиколки и суперсблъсък на двойки в продължение на 48 минути, през последните четири обиколки им остава само да се втурнат към финала.

Двата болида се носеха по пистата, като се накланяха на завоите като ракети. Цветните ивици по фюзелажите им почти съвпадаха.

Когато оставаха още три обиколки, Джейсън почувства изтощение, нервите и рефлексите му бяха напрегнати докрай. Нямаше престава дали ще може да продължи дори още секунди…

Още две обиколки… Погледът му започна да се замъглява… а Ериъл изпълзя леко напред.

60 секунди до края.

Влетяха в градския участък и Джейсън даде пълна тяга на дюзите.

«Аргонавт» прелетя през надлеза, влезе в десния завой с наклон почти 90 градуса спрямо земята и успя да изскочи един метър пред «Свирачът».

Двете коли излетяха с рев от последния завой и започнаха последната обиколка. Сега «Свирачът» беше на по-малко от метър пред «Аргонавт».

Джейсън стисна зъби. Даде газ.

Виеше му се свят.

Между градските сгради, остър наклон, «Свирачът» — червена сянка малко пред него; ревът на тълпата пръскаше мозъка му.

През надлеза и към десния завой — всички педали и циферблати на червено!

И тогава, за частица от секундата, видя.

Видя, че Ериъл Пайпър направи грешка.

Взимаше последния завой прекалено отворено. Последният завой от 200-те досега в това изтощаващо нервите и съсипващо рефлексите състезание.

Джейсън мобилизира последните си запаси от енергия и умения и се стрелна напред. Започна завоя широко, но после се гмурна от вътрешната страна на Ериъл.

Когато започнаха да завиват едновременно, «Аргонавт» се оказа от вътрешната страна на «Свирача»…

… изравни се с него…

… и двата болида се стрелнаха заедно по финалната права и след най-невъобразимото и напрегнато състезание на двойки в продължение на 100 обиколки пресякоха финала с почти изравнени предници. Победителят беше…

… «Аргонавт».

С носа на предния спойлер.

Официалната разлика, довела до победата му, която беше извлечена от микрочиповете в предните им крила, се оказа 0,04 секунди — «четири стотни от секундата в полза на Дж. Чейсър».

Джейсън се върна в бокса уморен физически и психически изтощен.

Турнирът продължаваше с неотслабваща сила: другите двама състезатели вече бяха заели стартовата решетка и се приготвяха да тръгнат.

Вдигащият пара «Аргонавт» се пъхна в бокса си — от болида се носеше острата миризма на изразходвани магнитни дискове.

Джейсън и Бъг се измъкнаха от кабината, свалиха каските от потните си глави — и веднага се озоваха в прегръдките на Сали Макдъф и гордите им родители.