Unknown - Матю Райли Летящ старт Страница 23

«Никога не се отказвай. Никога не казвай: «Не мога повече…».»

В Обиколка 82 Уошингтън отново зави по питлейна — съвсем навреме за Джейсън. «Аргонавт» беше останал почти без охладителна течност, а магнитните дискове бяха на път да сдадат багажа.

При следващата обиколка Джейсън се шмугна в бокса за зареждане догоре с охладителна течност и нови магнити.

И изведнъж щастието му се усмихна.

Когато влезе в своя питстоп, Айзая Уошингтън още беше в бокса.

Питмашината му беше замръзнала насред работа и старшият му механик трескаво се опитваше ръчно да я издърпа настрана от «Черният куршум».

Джейсън си спомни думите на Скот Сиракюз отпреди няколко дни: «Пистопът е Х-факторът в състезанията по двойки, защото щом спреш болида си, рискуваш никога повече да не тръгнеш».

Което означаваше, че Джейсън си е върнал изгубената преди малко обиколка и в момента са в една и съща.

Джеймс вмъкна «Аргонавт» в питстопа — и установи, че разстроената от предишната си грешка Сали не е разбрала указанията на Бъг по радиото за пълно зареждане.

Беше подготвила питмашината само за доливане.

— О, Джейсън, толкова съжалявам!

— Дай ми каквото си приготвила, защото трябва да тръгваме! — изкрещя той.

Маркучът на Тарантула впръска малко маслиненозелена охладителна течност в резервоара на «Аргонавт» и Джейсън даде газ…

… а Уошингтън остана в своя пит.

«Аргонавт» се понесе по пистата със скоростта на куршум. Сам.

Беше успял да направи почти цяла обиколка, когато «Черният куршум» изхвърча от питлейна — точно навреме — и зае мястото си на пистата веднага след като Джейсън взе последния завой.

Картите рязко се бяха обърнали.

Уошингтън беше прекарал по-голямата част от състезанието, настъпвайки Джейсън по петите, но сега, когато оставаха само 16 обиколки до финала, беше дошъл редът на Джейсън да играе ролята на преследвач.

И въпреки физическото си изтощение Джейсън направи точно това.

През следващите шест обиколки той настъпваше задния спойлер на «Черният куршум», тормозеше го, плашеше го, като се промъкваше встрани и изравняваше нос с болида на Айзая.

Единственото, което можеше да направи Уошингтън, беше да се опитва да остане отпред.

Обаче точно в този момент Бъг направи предупреждение.

Равнището на охладителната течност в резервоарите на «Аргонавт» беше опасно ниско, което от своя страна означаваше, че температурата на магнитните двигатели е опасно висока.

Доливането на Сали се беше оказало недостатъчно. Нямаше да могат да изкарат до края на състезанието. Налагаше се да влязат в пита още веднъж, а това щеше да унищожи преднината, която бяха спечелили, и щеше да превърне състезанието в битка до самия край.

— Ааа! Не мога да го направя! — изрева Джейсън.

Обаче в Обиколка 90 се случи нещо съвсем неочаквано.

Точно когато Джейсън се готвеше да се откаже от преследването, да влезе в отклонението за питлейна и да се сбогува с победата…

… Айзая Уошингтън се отказа.

Накрая на нервите си от непрекъснатите атаки на Джейсън — и без да знае за неговия проблем с охладителната течност — Уошингтън свърна в питлейна, с което позволи на «Аргонавт» да мине пред него и да спечели състезанието.

Тълпата зарева.

Джейсън беше удивен.

Поразяващата умора, която само допреди миг го беше обхванала напълно, се превърна в шок. Току-що беше стигнал до полуфинала!

Когато «Аргонавт» се върна в бокса, магнитните му двигатели на практика вече пушеха.

Сали Макдъф изтича при болида и прегърна Джейсън и Бъг. Започна да се извинява многословно, но Джейсън не искаше да я слуша.

— Сали — каза той, — спри. Аз направих много повече грешки на пистата, отколкото ти тук, а ти винаги ми помагаш да ги поправя. Виж, печелим като отбор и губим като отбор. Повече не мисли за това.

След минути дойде Айзая Уошингтън, а зад него Скот Сиракюз. За изненада на Джейсън Уошингтън му стисна ръката.

— Добро състезание, Чейсър.

— Ти също кара страхотно.

В този момент Айзая Уошингтън погледна Тарантула и видя данните за магнитните дискове и равнището на охладителната течност на «Аргонавт», изписани на компютърния екран. Всички бяха дълбоко в червената зона, малко преди пълното блокиране.

Челюстта на Уошингтън увисна.

— Какво?! Магнитите и охладителната ти течност са били на червено, когато се отказах?

— Ами… да.

— Но… Боже, не… Ти си бил с празни… — Изведнъж погледът му стана леден и подозрителен. — Кой те научи на това?

Джейсън вдигна рамене.

— Господин Сиракюз. В часовете вчера.

— И какво точно ви каза? — настоя Айзая.

Джейсън остави Сиракюз да отговори вместо него.

— Никога не се отказвай — каза учителят им.

Беше три следобед и вече беше дошло време за полуфиналите. Схемата на участниците изглеждаше така:

Дойде краят на подгряването в турнира.

Дойде времето за сериозни надбягвания.

Времето на полуфиналите.

Полуфинали

1-ви полуфинал

Зонора срещу Кришна

Първото състезание на Зейвиър Зонора в турнира беше на практика екзекуция в единайсет обиколки. Полуфиналът му срещу Варишна Кришна беше малко по-удължена версия на същото упражнение.

Състезанието продължи малко по-дълго — 14 обиколки.

След първото си влизане в боксовете в Обиколка 10 младият индиец откри, че е получил два изтощени магнитни диска. Следващата обиколка влезе отново и смяната беше извършена много бързо, но за младия индиец състезанието вече беше свършило.

Зейвиър Зонора не оставяше подобни грешки ненаказани. След четири обиколки надмина Кришна и завърши състезанието, като избави талантливия индийски пилот от страданията му.

Така, след като по време на турнира беше направил само 25 обиколки — продължили общо 25 минути — Черния принц стигна до финала.

Следващото състезание между двойката Джейсън Чейсър и Барнаби Бейкър щеше да определи кой ще се изправи срещу него.

— Нима вече свърши? — попита Джейсън невярващо.

Току-що беше излязъл от душа в задната част на бокса, загърнат в хавлия, и Сали Макдъф го посрещна с новината, че Зейвиър Зонора вече е победил Варишна Кришна и че трябва да са на пистата след десет минути.

— Какво стана с Кришна? — попита той. — Зейвиър е добър, но не чак толкова. Кришна също е твърде талантлив пилот, за да падне само за четиринайсет обиколки.

— Изглежда, са му дали изтощени дискове — обясни Сали. — Тайнственият демон по магнитите отново е нанесъл удар. Побързай, шампионе. Наш ред е.

Джейсън грабна състезателния си гащеризон.

— Олеле, а аз още се съвземам от предишното надбягване.

Двете летящи коли стояха на стартовата решетка, заобиколени от своите старши механици, учители и фенове.

Джейсън погледна кафявия «Локхийд» на Барнаби. Зейвиър Зонора, пресен-пресен от победата си над Варишна Кришна, му даваше някакви съвети, а Зороастро откровено се беше вторачил в Джейсън, опитвайки се да го сплаши психически.

— Пет минути до старта. Всички, освен състезателите, незабавно да напуснат пистата — заехтя от високоговорителите гласът на директора Колдър.

— Бъди нащрек — каза Сали и го тупна по каската за късмет. — Не изпускай от очи това подло копеле. — Обърна се към Бъг и също го потупа по каската. — А ти се грижи за брат си, разбра ли?

Бъг рязко вирна палци пред лицето ѝ.

— Ей, Сали — каза многозначително Джейсън.

Тя се обърна.

— Да?

— Ще победим този тип в бокса.

— И още как — съгласи се тя.

И понечи да си тръгне, но в този момент при «Аргонавт» дойде още някой, който я накара да остане.

Беше Варишна Кришна.

Чернокос, красив, с гладка шоколадова кожа, Кришна беше много учтив и велеречив. Още беше с мокрия от пот състезателен гащеризон. Изглежда, идваше право от колата си, след като беше изгубил срещу Зейвиър.

— Здравейте всички.

— Кришна? — Джейсън се намръщи. — Какво има?

— Един съвет, момче. Както може би вече знаеш, имах проблеми с дисковете. Нека ти кажа какво се случи. Два от дисковете бяха изтощени, когато машината ги монтира на колата ми. Обаче Дураяс, моят старши механик, е проверил всички преди това и всички били наред. Което означава, че в някакъв момент по време на състезанието магнитните ми дискове са били изтощени. След състезанието намерихме това до сандъка с магнитите.

И показа малък подобен на радио уред с големината на кутия за сандвичи.

Джейсън веднага разбра какво е.

Преносим микровълнов предавател. Често се използваше като резервна радиовръзка от отборите и всички много внимаваха да не се окаже близо до магнитните дискове. По простата причина, че когато бе включен, предавателят изсмукваше магнитната енергия от тях.

— Реших да ви предупредя — продължи Кришна и хвърли неодобрителен поглед към Барнаби, Зейвиър и Зороастро. — Не мога да докажа нищо, но Барнаби е от същия отбор като Зейвиър… е, имам предвид твоят старши механик да си отваря очите за нещо подобно.