Unknown - Матю Райли Летящ старт Страница 29

Ревът на тълпата беше красноречив. Знаеха кой е спечелил. Новакът — с половин дължина на колата. Юмрукът на Джейсън се стрелна във въздуха, докато правеше почетната си обиколка. Колата на Фабиан се появи до него и французинът му предложи «пилотски поздрав» — кратко докосване по каската с дясната ръка. Беше като ръкостискане след последния сет в тениса — винаги се правеше след състезание по двойки.

Джейсън върна поздрава.

Двете коли направиха една пълна обиколка на пистата под оглушителния приветствен рев и ръкоплясканията на тълпата, преди да спрат на финалната права срещу ВИП трибуната.

Фабиан излезе от кабината. Поклащаше глава в престорено неверие — сякаш искаше да каже: «Кой да предположи — този младок!».

Джейсън и Бъг слязоха от «Аргонавт» и Фабиан отиде при Джейсън да го поздрави, но вместо да стисне ръката му, той си свали каската…

… и всички видяха, че пилотът на «Аргонавт», състезателят, който току-що беше победил Фабиан в това прекрасно единоборство, изобщо не е Джейсън Чейсър.

Застанала в средата на Циркус Максимус, облечена в Джейсъновия кожен гащеризон, стиснала каската на Джейсън в ръка, до дребния навигатор на Джейсън стоеше Ериъл Пайпър.

На живо по телевизията долната челюст на Фабиан увисна чак до пистата.

— Но… — заекна французинът. — Нали ни снимаха заедно преди старта?

— Изглежда, Джейсън Чейсър, който изтича в тоалетните на бокса, не беше същият, когато излезе — обясни Ериъл. — Е, Фабиан, какво точно каза за жените и състезанията с летящи коли?

Тълпата беше изумена, но само за миг.

В следващия зарева одобрително.

Ериъл се усмихваше доволно.

Далеч на север, на празната писта на Ломбарди, без жив журналист наоколо, Джейсън Чейсър се качи в своето «Ферари Ф-3000» и започна да тренира, тренира, тренира — в славна тишина и спокойствие.

Това беше най-хубавият подарък за рожден ден, който беше получавал.

Квалификация за полпозишънРим, Италия

Петъкът от седмицата преди старта

Черно-жълтото «Ферари» на Джейсън се извърташе почти на деветдесет градуса, докато се носеше в широка дъга около Колизея.

След това изпълни бърза поредица зигзази по римските улици, преди да направи завой в откритото поле и да влезе в последния участък на квалификационното трасе за полпозишъна — един пъклен участък, известен като Пързалката.

Тази виеща се част от пистата с формата на издължено S всъщност беше ров, специално изкопан и обкрачен от множество спонсорски арки. Основна особеност на пързалката бяха четирите прегради, разположени по дължината ѝ. Във всяка имаше тясна вратичка, колкото да мине летящият болид. Това, че отворите бяха разположени в лявата или дясната част на бариерата, превръщаше преодоляването им в брутално предизвикателство за пилота.

Беше достатъчно трудно да минеш през Пързалката по време на квалификацията за полпозишъна — в самото Италианско бягане имаше няколко участъка Пързалка и пилотът трябваше да ги преодолява, докато други състезатели се стрелкат около него.

Във всеки случай квалификацията беше състезание за време — най-бързите в Пързалката щяха да заемат челните места в стартовата решетка на неделното състезание. Затова състезателите излизаха на трасето един по един.

Всеки имаше право на три обиколки и се броеше най-доброто време.

Това беше третата обиколка на Джейсън и когато влезе в Пързалката, той летеше с бързината на ракета. Двете предни времена през този ден не бяха нищо особено — но тази обиколка беше бърза.

Стените на изкопа летяха покрай него с астрономическа скорост, той завиваше наляво и надясно и — рууф! — наклони своето «Ферари Ф-3000» настрани и профуча през първата вратичка.

Малко по-късно, след още три наклонявания, литна през последната вратичка под рева на тълпата. Очите му се стрелнаха към електронното табло с временното класиране.

12-и.

12-и не беше зле. Джейсън не беше очаквал, че ще спечели първото място. Надяваше се просто да се представи добре — и да се измъкне от Пързалката със здрава кола. По дяволите, ако беше успял да се нареди сред първата десетка, щеше да се чувства все едно е кацнал на Луната.

Обаче 12-и от общо 28 стартиращи — и с този резултат можеше да се живее.

— Никак не е лошо — каза Сали. — Никак не е лошо… за новак.

И разчорли косата на Джейсън.

— Добро каране, шампионе!

Макар да не му се ходеше, Джейсън беше длъжен да отиде на официалната галавечеря по случай Италианското бягане.

Ако галавечерята в спортното училище по случай Спонсорския турнир минаваше за пищна, тази беше съвсем друга категория.

Провеждаше се на Пиаца де Кампидолио — прочутия площад, проектиран от Микеланджело на Капитолийския хълм. Осветявана от прожектори, насочили лъчите в небето, пиацата приличаше на място, излязло направо от приказките.

Летящи лимузини стоварваха елита на Европа — богаташи и звезди на киното и музиката, и, разбира се, пилоти. Възторжени водещи обявяваха всеки новопристигнал на червената пътека.

Обаче за Джейсън цялата тази дандания си беше просто поредната вечеря.

— Колко дълго трябва да стоим? — попита той Сали, докато крачеха през тълпата мъже с папийонки и търсеха масата си.

Бъг ги следваше на една крачка.

— Ломбарди каза, че трябва да останем само до речите — успокои го Сали. — След това сме свободни да си вървим.

— Слава богу. Някакви новини от Сиракюз? Ще дойде ли?

— Последния път, когато говорих с него, каза, че се надява да е тук в събота. Днес в училището е имало състезание — онова, за което Ериъл трябваше да се върне — и е трябвало да остане за него.

— Разбра ли кой е спечелил? — попита Джейсън, докато се промушваше край някакви хора… и се блъсна в човек, когото познаваше.

Зейвиър Зонора.

Неловък момент.

Джейсън, Бъг и Сали се озоваха лице в лице със съперника си — Черния принц.

— Здравей, Зейвиър.

— А, Чейсър.

— Днес в квалификацията кара добре. Тук има сериозна конкуренция. На кое място се класира? Девети?

— Точно така. Девети. Целта ми беше да се класирам в десетката и го направих, така че съм доволен.

В този момент бащата на Зейвиър се приближи зад него.

— Извинявай, синко, но искам да… — Видя Джейсън и млъкна. — О…

— Здравейте, Ваше Величество — поздрави го Джейсън.

Кралят изглеждаше смаян, сякаш не бе предполагал, че Джейсън е способен да говори, да не говорим за приятелски тон.

— Приятно ми е да те видя отново, ъъъ, господин Чейсър. Зейвиър? Един човек иска да се запознае с теб. Ако с господин Чейсър сте свършили разговора си. — Кралят кимна на тримата. — Приятна… вечер.

Когато баща му си тръгна, Зейвиър се обърна към Джейсън с леден поглед.

— Е, Чейсър, родителите ти тука ли са? Чух, че в покрайнините на Рим има много добри къмпинги.

— Виж, Зейвиър, ти си голям пилот. Жалко, че си такъв задник.

Обърна гръб на принца и тръгна към масата си.

Освен сблъсъка си със Зейвиър на галавечерята Джейсън имаше още две интересни срещи.

Първата се случи по средата на основното ястие, когато отиде до тоалетната.

Докато си миеше ръцете на мивката, един нисък индиец с вид на бъзливец застана до него и също започна да си мие ръцете. И без дори да го погледне, заговори:

— О, боже, о, боже, виж кой бил тук. Джейсън Чейсър, пилот на летящ болид. Как си, Джейсън?

Джейсън се обърна.

— Познаваме ли се?

Индиецът протегна ръка.

— О, извини ме, извини ме. Колко грубо от моя страна. Казвам се Гупта. Рави Нарендра Гупта.

Джейсън отново попита:

— Познавам ли те?

— Не, но аз те познавам, Джейсън.

— За някой от отборите ли работиш?

Рави Гупта се усмихна по такъв начин, че Джейсън на секундата изпита неприятно усещане.

— Ооо, може да се каже и да, и не. Аз съм просто един много заинтересуван зрител на състезанията.

Джейсън се наежи.

— Нали не си репортер?

— О, не. Не, не! Със сигурност не съм. Вярвай ми, младежо. Само заинтересуван зрител. Например нямам търпение да разбера как намираш висшата лига на състезанията? Днес сякаш се справи много добре с квалификациите.

— Зарадвах се, че свърших някъде в средата.

— Харесва ли ти Ф-3000? Не ли много труден за теб?

— Добра кола е — отговори Джейсън, макар че не разбираше защо Гупта му задава тези въпроси.

Точно в този момент Умберто Ломбарди влезе в тоалетната и преди Джейсън да разбере какво става, индиецът беше изчезнал безследно.

Ломбарди забеляза обърканото изражение на Джейсън.

— Нещо не е наред ли?

Джейсън се огледа.

Индиецът наистина не се виждаше никъде.

— Не… не… всичко е наред.

Втората интересна среща беше веднага след приключването на речите.

Точно когато аплодисментите за президента на Италия вече стихваха и Джейсън се канеше да си тръгне, едно младо и много красиво момиче изведнъж седна до него.