Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис Страница 35

- Отново сте права.

- Обикновено съм.

- Освен за Райската градина - обади се язвително Шабан.

Нина го изгледа злобно.

- Не, дори за това. Само че бях тотално прецакана от хората, които искаха да запазят съществуването ѝ в тайна. - Тя отново погледна Озир. - Което е една от причините да дойда при вас. Мога да ви помогна да намерите пирамидата на Озирис… но си искам моя дял.

Очите му проблеснаха присмехулно.

- Не съм очаквал прочутата Нина Уайлд да е толкова… користолюбива.

- Не съм. За пръв път го опитвам.

- Не ѝ вярвам - обади се Шабан.

- Да, напоследък никой не ми вярва. - Гласът ѝ направо режеше. - Знаете ли защо дойдох при вас? Защото копеле­тата от АСН съсипаха живота ми. Унищожиха кариерата ми и ми отнеха всичко, което имаше значение за мен.

- Ами съпругът ви? - попита Озир.

Тя се усмихна саркастично.

- Еди и аз сме… в почивка. Скарахме се - заради това, че реших да дойда при вас. Той каза, че няма да го приеме, а аз знаех, че няма да промени решението си. Никога не го прави. Затова дойдох сама.

- И кое ви накара да дойдете?

- Всичко - отвърна тя, след което повтори с горчивина в гласа: - Всичко! Те ме направиха за смях! Омръзна ми. АСН да вървят по дяволите! - Озир и дори Шабан изглеж­даха изненадани от гневния ѝ изблик. - Искате ли да знаете истината? Харесваше ми да ги правя да изглеждат като гру­па некомпетентни задници пред целия свят. Мътните да ги вземат. Вече им отнех Залата на летописите - а сега искам да завърша всичко с пирамидата на Озирис. Стига да ми се плати добре, вече не ми пука.

- Парите не са проблем - каза Озир със загрижен, но все пак успокояващ глас. Той леко я докосна по рамото; тя не се отдръпна. - Но сигурна ли сте, че искате да напуснете съпру­га си? - Тонът му подсказваше, че одобрява решението ѝ.

- Съпругът ми - каза Нина, почти изръмжавайки. - Съпругът ми направо ме вбесява понякога. Той е непрекло­нен и… и абсолютен идеалист. Идеалист в един прагмати­чен свят. Е, поне аз съм прагматична. Писна ми да си седя и да се надявам, че светът ще се смили над мен. Щом всеки успява да пробие, като прецаква системата, то тогава май­ната му, искам си дела. - Тя сведе поглед към ръцете си и снижи глас. - Ако Еди не го харесва, да върви по дяволите. - Тя дишаше тежко и бузите ѝ пламтяха; съзнаваше, че наи­стина е ядосана и отдавна потисканите ѝ чувства изплуват на повърхността.

След кратко мълчание тя отново погледна Озир и видя, че тъмните му очи я гледат напрегнато - той я четеше така, както един актьор сканира друг. Оценяваше представлението ѝ.

Ако решеше, че се преструва, щеше да я предаде на брат си…

Лицето му се разчупи в широка усмивка.

- Мисля, че можем да се разберем, Нина. Ако наистина има какво да ми предложите.

- Имам - отвърна облекчено тя. - Направих няколко проучвания за местонахождението на пирамидата.

- Как? - настоятелно попита Шабан. - Никога не сте виждали целия зодиак!

- Видях достатъчно. Нека отгатна - опитвате се да про­четете зодиака като карта.

Шабан се усмихна подигравателно.

- Не е нужно да сте Шерлок Холмс, за да се досетите.

- Може би, но ако също така се досетя, че не можете по никакъв начин да откриете еквивалента на звездната ви кар­та в реалния свят?

По свитите устни на Шабан беше ясно, че е права. Озир кимна.

- Но вие можете?

- Както вече казах, просто едно от моите умозаключения. Първото от които ще ви дам безплатно. За да ви дока­жа, че съм сериозна в желанието си да ви помогна. Всяко следващо ще ви струва пари.

Озир отново се усмихна.

- Заинтригуван съм какво сте открили, без дори да ви­дите целия зодиак.

- Всъщност е доста просто. - Тя обясни онова, което Еди ѝ беше показал в Лувъра: че картата, направена да се гледа върху тавана, трябва да се приема огледално, щом бъде свалена на земята. - Просто предполагам, че не сте закачи­ли зодиака на тавана.

- Поредното правилно умозаключение - рече Озир. Той погледна към Шабан и поклати глава. - Служил си в армия­та. Не си ли внимавал в часа по разчитане на карти?

- Нашите карти не се намираха върху тавана - отвърна Шабан и белегът му се сбърчи, докато се опитваше да сдържи гнева си. - Освен това ти винаги си бил по-умният, братко.

- Май е така. - На вратата се почука и той погледна на­татък. - Влез. А, Фиона!

Влезе красива, пищна блондинка около двайсетте, която носеше малка чашка горещо, ухаещо кафе. Тя погледна подо­зрително Нина, преди да подаде с усмивка кафето на Озир.

Той ѝ се усмихна в отговор и нежно я докосна по ръка­та, преди да вземе чашата.

- Както винаги идеално, скъпа моя. Благодаря ти. - Фи­она отново се усмихна, след което се обърна да излиза, а Озир безсрамно огледа задника ѝ. После се облегна назад и вдъхна аромата на кафето, преди да отпие. - Странно. Мога да имам най-луксозните неща от цял свят… но по незнайни причини за мен няма по-добро кафе от египетската саада.

Шабан изсумтя презрително.

- Как от всички неща избра точно тази помия?

- Какво да ти кажа… Човек не избира нещата, които му харесват - те избират него. За да може да им се наслаждава, без да изпитва вина. - Той отпи отново със съсредоточено изражение на лицето.

- Това не ми звучи като нещо, което би казал Озирис - изкоментира Нина.

- Красотата на Озирис се крие в това, че има хиляди на­чини да се интерпретира историята му. Както вече сама по­сочихте в Париж.

- Нима казвате, че извъртате всичко така, че да отгова­ря на нуждите ви?

Последва ехиден смях.

- Вие сте откровена като брат ми, Нина! Но можете да си мислите каквото си искате; аз нямам желание да коментирам.

Шабан не споделяше веселото му настроение.

- Халид! Тя работеше срещу нас от самото начало, а сега изведнъж се обръща на другата страна и зарязва собствения си съпруг, за да дойте тук? Наистина ли вярваш, че иска да ни помогне? Това е номер.

- Щеше да е много глупаво от моя страна да дойда сама тук, ако не бях искрена - възрази Нина. - Като се има пред­вид, че вие и змийското ви приятелче искате да ме убиете.

- Страхувам се, че Шабан и хората му могат да бъдат малко… свръх-ревностни в защитата на интересите на Хра­ма - каза Озир. - Надявам се, че ще приемете извиненията ми. Не съм искал никой да пострада.

- Исках само да изнеса зодиака от Залата на летописи­те, преди АСН да я е отворила, за да мога да намеря пира­мидата на Озирис, без някой да ми пречи.

- Но защо се опитвате да намерите пирамидата? - по­пита тя. - Какво толкова важно има вътре?

Той допи кафето си и се изправи, подавайки ръка на Нина. Тя се поколеба, след което я хвана.

- Ще ви покажа.

- Халид! - изсъска предупредително Шабан.

Озир го погледна.

- Шабан, може и да си ми брат, но аз ръководя Храма на Озирис. Не го забравяй! - Гневът на Шабан беше толкова силен, че той видимо трепереше от ярост, но се насили да замълчи, когато Озир се обърна към Нина. - Отново се из­винявам. Имате ли по-малък брат? Или сестра?

- Не - отвърна тя. - Но Еди - съпругът ми - има по-малък брат.

- Тогава ви е познато съперничеството между роднини.

- Може да се каже. - Тя бе срещала сестрата на Еди само няколко пъти и макар тя и Чейс да се бяха сдобрили в извес­тен смисъл, отношенията им оставаха изострени.

Озир се ухили.

- Работата на най-големия син е да отговаря за брат си, да се грижи за него, когато има нужда от подкрепа. И поня­кога да поправя грешките му, когато гневът го подведе. - Последните му думи бяха насочени към Шабан, чието лице се изкриви от безмълвен гняв. - Но елате - каза той, повеж­дайки Нина към вратата. - Вижте сама защо търся пирами­дата на Озирис.

13.

Следван от Шабан, Озир поведе Нина към двора. Тя беше минала покрай черната стъклена пирамида и намира­щата се до нея хеликоптерна площадка, но едва сега успя да я огледа както трябва. Еднообразната ѝ полегата фасада и събиращите се на върха страни оставяха впечатление за кар­тина в перспектива, така че беше трудно да прецени истин­ските ѝ размери. Но тя беше по-висока от всички кули на замъка, които се издигаха на около два и половина метра височина.

- Пирамида в Швейцария? - рече тя, когато се приближи­ха до нея. - Не ми изглежда на място. - Меко казано; за разли­ка от стъклената пирамида в Лувъра, постройката на Озир беше очебийно несъразмерна и доминираше над замъка.

- Според мен се вписва добре в пейзажа - отвърна Озир. - Един от многото плюсове на Швейцария. Признавам, оба­че, че онова, което ме доведе тук, е данъчната им система.

- Мислех, че религиите са освободени от данъци. - Тя едва не каза „култове”, но предпочете да не го дразни.

- На повечето места е така - щом ги признаят за закон­ни, което отнема много време и усилия. Основах Храма на Озирис преди петнайсет години, но едва през последните пет той започна да се разраства и да става популярен из цял свят. А и имам и други интереси, които, за съжаление, не са освободени от данъци… освен ако щабът ми не е в Швейца­рия и нямам много умни и скъпо платени счетоводители.