Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис Страница 41

Дилърът обърна една карта на масата. Тройка.

- Двайсет и едно - извика Нина. - Я виж ти! - Дилърът обърна горещата карта; вале. Към купчинката на Нина се прибавиха още чипове.

Озир се засмя.

- Наистина имате голям късмет тази вечер.

- Е, не чак толкова. Майка ми ме научи да играя когато бях малка. Освен това съм много добра по математика.

Той се усмихна лукаво.

- Да не би да признавате, че броите картите, Нина? Ка­зиното няма да го одобри!

Наистина бяха обърнати достатъчно карти, за да може тя да изчисли, че са останали достатъчно малки карти и да прецени стратегията си - но реши, че няма нужда той да раз­бира за умението ѝ да смята безгрешно на ум.

- Не бих си го и помислила! - възрази тя. - Освен това партито е ваше - както и парите. Така че вие определяте правилата.

- Някои неща важат както за играта на карти, така и в живота. - Той махна на дилъра да раздаде нови карти.

- Здрасти - разнесе се груб йоркширски глас зад гърба ѝ. На масата паднаха няколко банкноти от по петдесет евро.

- Други могат ли да играят?

Нина се обърна.

- Еди! - извика радостно тя, преди да осъзнае, че изоб­що не трябва да е доволна. С надеждата, че викът ѝ е приет като изненада, тя продължи с рязък, гневен тон: - Какво пра­виш тук, кучи син такъв?

Той примига изненадано.

- А?

- След всичко, което ми наговори в Париж? - Тя се из­прави и приближи лице към неговото. - Върви по дяволите, копеле.

Объркването му беше заменено от изражение на дълбока болка… преди най-накрая да схване, че Нина очевидно играе роля, което означаваше, че и той трябва да се включи в играта.

- Няма начин, ъ-ъ-ъ… няма да те пусна да си идеш. Ни­кой не ме изоставя. Никой!

Озир кимна на бодигардовете си да се приближат. Той се вгледа в Еди, опитвайки се да го разпознае.

- Нина, кой е този… господин?

- Съпругът ми - изръмжа тя. - Не след дълго - бивш.

- Еди Чейс - представи се Еди на Озир. - Вече знам кой сте вие.

Озир се досети.

- От храма на Озирис в Париж. Разбира се.

Шабан и Кротала бързаха към тях.

- Халид! - изсъска Шабан, навеждайки се към брат си. - Казах ти да не ѝ се доверяваш!

- Аз също не умирам от радост, че го виждам тук - каза Нина.

Кротала пристъпи напред.

- Тогава може би трябва да го разкараме от погледите ви.

Озир се усмихна и вдигна ръка.

- Не, не. Господин Чейс искаше да поиграе блекджек, а аз не мога да откажа на никого това удоволствие. - Той по­сочи стола от другата страна на Нина. Мъжът, който седеше там, бързо стана и се отдалечи. - Моля, седнете.

- Халид, не може ли просто да се отървете от него? - оплака се Нина.

- Ще бъде много грубо от моя страна, след като е изми­нал целия този път. - Озир не сваляше поглед от Еди, дока­то той се настаняваше на стола. - Освен това съм любопи­тен що за човек е успял да спечели сърцето ви.

- Ако опиташ нещо с нея, ще разбереш - рече Еди.

Нина въздъхна театрално.

- Еди, само се излагаш. Казах, че не искам да те виж­дам, защо просто не се примири?

- Защото си ми съпруга и трябва да правиш каквото ти казвам. Любов, уважение, подчинение, забрави ли? - Тя заби токчето си в обувката му; той я смушка, за да ѝ напомни да продължи играта. - Така - каза той, докато получаваше чи­повете си, - ще играем ли, или какво?

- Залогът е минимум петдесет евро. - Озир кимна на дилъра, който започна да раздава картите.

- Това не ви ли напомня за Джеймс Бонд? - подхвърли Еди. - Игра на карти с шефа. - Той погледна към Шабан и Кротала. - Горилите му обикалят наоколо…

- Брат ми едва ли може да бъде определен като горила - отбеляза дружелюбно Озир, докато разглеждаше картите си. Поп и четворка; четиринайсет точки. Обърнатата карта на дилъра беше десятка. - Искам карта. - Шестица. - Оставам.

Нина имаше петица и тройка.

- Искам карта - каза тя, повтаряйки искането си, след като получи още една петица. Четвъртата карта беше седми­ца. - Оставам.

Дойде редът на Еди, който държеше вале и шестица.

- Искам карта. - Още една шестица. - Ох, мамка му.

Последният играч също отпадна. Дилърът обърна своя­та карта: седмица. Правилата на блекджека го принуждава­ха да остане на седемнайсет, което означаваше, че Нина и Озир печелят.

- Може би блекджекът не е вашата игра, господин Чейс - рече самодоволно Озир.

- Само загрявах. - Раздадоха наново и Еди пак отпадна на третата карта. - По дяволите!

Озир се засмя.

- Не е съвсем като Джеймс Бонд, по-скоро е като Остин Пауърс, а?

- Три пъти за късмет. - Ново раздаване. - Гръм да го удари!

- Наистина мисля, че трябва да се откажеш - процеди Нина през зъби, усещайки как с всяко раздаване парите за наема им се топят.

- Едва сега започвам.

- Да, да губиш!

Следващите две карти на Еди бяха асо и дама: блекджек. Той се ухили.

- Едва ли мога да изгубя при двайсет и едно!

Дилърът също имаше първоначален блекджек.

- Ей, чакай, какво? - възрази Еди, когато чиповете му заминаха от другата страна на масата. - Равни сме!

- Трябваше да заложите за застраховка - каза Озир, без да се впечатли, че е изгубил. - А сега залогът ви преминава към следващата игра.

- Знаех това - каза Еди след неловка пауза. Започна следващото раздаване, в което той отново отпадна. - Гръм и мълнии! - Погледна към празното място на масата, където стоеше малката му купчинка чипове, после към няколкото купчинки пред Озир. - Дали няма да се съгласите да ми на­правите една услуга?

- Вече я направих - отвърна многозначително Озир. Струнният квартет подхвана нова мелодия и той се огледа.

- А! Танго! - Стана и протегна ръка на Нина. - Може ли?

Тя замръзна на мястото си; не защото Озир я беше по­канил на танц, а заради спомените от неловкото положение, в което беше изпадала преди.

- О, аз не мога да танцувам танго. Въобще не мога да танцувам.

- Не се притеснявайте - отвърна твърдо той. - Аз ще водя; от вас се иска само да ме следвате. - Преди да успее да възрази, той я поведе към дансинга.

Еди се изправи, но се озова пред двама от горилите на Озир, които му препречиха пътя.

- Нина, трябва да говоря с теб!

Тя схвана посланието и му изпрати своето:

- Ще трябва да почакаш!

Макар да разбираше колко е смешно притеснението, ко­ето изпитваше - имаше далеч по-важни неща, за които да се тревожи - Нина се смути още повече, когато забеляза, че всички танцуващи двойки се отдръпват от дансинга. И тъй като Озир беше домакин на партито, вниманието на всички щеше да бъде насочено към него и партньорката му.

- Знаете ли, ако бяха свирили конга, може би щях да ус­пея да се справя.

- Доверете ми се - каза той. Отведе я в центъра на дан­синга, обхвана кръста ѝ с едната си ръка, а с другата хвана нейната и я изпъна встрани. - Просто ме гледайте в очите и тялото ви ще ме следва.

И след тези му думи двамата затанцуваха.

Нина с усилие потисна един уплашен стон, когато Озир я понесе по пода.

- О, Боже! - прошепна тя, опитвайки се да не изостава от него. Единственото хубаво нещо беше, че дългата ѝ рокля при­крива некоординираните ѝ стъпки. - Не мога да го направя!

- Каква негативност, направо съм изненадан - каза Озир, без да сваля очи от нейните. - След всичко, което сте постигнали, се страхувате от един най-обикновен танц?

- Страхувам се да не се изложа!

Той се засмя.

- Защо? Нима мнението на тези хора ви интересува? Нима то ще бъде по-лошо от всичко, което сте преживели през последните месеци?

- Човекът има право - обади се Еди, подтичвайки по­край тях. - И аз ти казвам същото, така че не може и двама­та да грешим. - Той промуши ръка между Нина и Озир. - Мога ли да ви отнема дамата?

- Разбира се - отвърна египтянинът, пусна Нина и от­стъпи назад. Шабан се появи до него.

- Те работят заедно. Казах ти!

Озир поклати глава и усмивката му вбеси брат му.

- Да видим какво ще стане.

- Еди, какво правиш? - прошепна Нина, когато той я прегърна през кръста. - Ти не можеш да танцуваш!

- Кой го казва? - Той погледна към квартета, преди от­ново да я погледне в очите. - Тангото „Роr Una Cabeza”.Лесна работа.

- Какво? Откога… ох! - Еди затанцува в ритъма на му­зиката, понасяйки я със себе си. За нейно огромно изумле­ние той като че ли знаеше какво прави. - Къде се научи да танцуваш? Дори не можеш да стоиш в стаята, когато по те­левизията започне „Танци със звездите”!

- Нали се сещаш за онези сутрини, когато бях с Ейми?

- Ейми? - Нина се намръщи, след което се опита да се освободи от него. - Онази полицайка?

- Хей, не се дърпай! - изсъска той, без да я пуска. - Тя имаше уроци по танци, а аз ходех с нея.

- О… „уроци по танци” ли го наричат вече?

- Не, наистина ходехме на уроци по танци! Дръж се здраво, наближава едно предно очо!

- Едно какво…? - започна Нина, преди Еди рязко да я завърти на едната страна, след което я върна обратно. Токчета­та ѝ тракаха като обезумели по пода. Накрая отново се озоваха лице в лице, притиснати един към друг. - Господи! И кога… защо реши да се учиш да танцуваш? Ти мразиш танците!