Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис Страница 43

Пръстите му щракнаха във въздуха, защото колтът от­ново се завъртя.

Един юмрук се заби в главата му и замъгли зрението му. Револверът отново се завъртя. Кротала го халоса още вед­нъж по тила и Еди зарови лице в сукното. Преди да успее да се надигне, противникът му се извъртя и го ритна отстрани, претъркулвайки го по-далеч от колелото на рулетката, сред дъжд от чипове.

Кротала заби обутия си в каубойски ботуш крак в сук­ното и се оттласна напред. С едната си ръка затисна колело­то и го спря.

Еди видя как другата му ръка най-после се докопва до револвера и го стисва. Американецът го беше изритал твър­де надалеч, за да успее да нанесе ефективен удар - имаше нужда от по-дълго оръжие, и то спешно.

Щеката на крупието.

Той я грабна и замахна към противника си. Тя се счупи на две.

Дръжката ѝ не беше по-дълга от обикновен нож. Кро­тала го изгледа подигравателно - ударът не му беше при­чинил голяма болка. Прехвърли револвера в другата си ръка и се прицели…

Еди заби острия край на дръжката в чатала му.

*

Този път резултатът съвсем не беше безболезнен. Очи­те на Кротала изскочиха от орбитите си. Еди усети разкри­лата се възможност, сграбчи го за люспестите му ревери и заби глава в лицето му, преди да изтръгне револвера от ръка­та му и да скочи на масата, оглеждайки терена.

Хаосът беше обхванал цялата зала, някои се опитваха да избягат, други се стичаха от останалите краища с надеждата да докопат някой чип, преди всичко да е изчезнало.

При вида на пистолета някой изкрещя. Еди се огледа. В залата се изсипаха още охранители. Трябваше да излезе навън, но всички изходи бяха покрити.

Оставаха прозорците.

Той скочи от масата и хукна към вратата, водеща към вътрешния двор. Един пазач се опита да му препречи пътя, но дулото на пистолета, което помръдна към него, набързо го отказа от намеренията му. Макар че Еди нямаше никак­во намерение да стреля. Дори да имаше повече от нещаст­ните шест патрона в револвера, той нямаше намерение да си проправя път навън със стрелба по невинни туристи. За­обиколи масата за игра на крапс и погледна към украсения таван и висящите от него полилеи…

Иззад редицата ротативки изскочи друг от хората на Озир. Еди отскочи встрани тъкмо навреме, за да избегне сблъсъка, но грамадният бодигард все пак успя да го сграб­чи за китката. Еди заби лакът в главата на горилата, но онзи не го пускаше, твърдо решен да го блъсне в най-близкия по-голям предмет.

Който се оказа поредната ротативка.

Вместо да се опита да се измъкне, Еди обхвана врата на мъжа с ръка и умишлено го засили към машината. Бодигардът осъзна твърде късно какво се опитват да му сторят и понечи да го предотврати, но ролите им се бяха сменили и сега Еди го водеше към изключително болезнен сблъсък…

Видеоекранът на ротативката се пръсна на парчета, ко­гато главата на бодигарда се заби в него. Еди отскочи назад и от дупката изригнаха искри - в табличката се изсипа по­ток от жетони и машината зачурулика радостно.

- Удари джакпота, приятел - каза Еди на изпадналия в безсъзнание мъж. Намираше се на дванайсет метра от най-близкия прозорец - и на десет от трима охранители, които се бяха устремили към него.

Той използва отпуснатото тяло на бодигарда като трамп­лин, за да се покачи върху ротативките и се втурна напред. Охранителите се опитваха да го хванат за краката, но вече беше твърде късно да го спрат - той отскочи от последната ротативка и увисна на полилея.

Залюля се и съпровождан от нежния звън на кристал, излетя през прозореца.

Завесата се скъса и се уви около него, предпазвайки го от парчетата начупено стъкло. Той падна тежко на земята и се претърколи няколко пъти. Около него се сипеха звънтя­щи остри късчета.

Еди се освободи от завесата и се надигна с усилие. Гос­тите на партито го зяпаха стреснати.

- Не ми обръщайте внимание - изръмжа той. - Просто дойдох да видя… - Погледът му попадна върху колата в зе­лено и златисто, паркирана в центъра на вътрешния двор, с все още работещ двигател. Пилотът се беше надигнал от кокпита и се беше извърнал назад, за да види какво става. - …колата - завърши Еди.

В следващия миг хукна към болида. Пилотът - Еди раз­позна финландеца Мика Виртанен - го гледаше объркано.

- Извинявай, приятел - каза Еди, докато го измъкваше от кокпита. Пъхна пистолета в джоба си и скочи в тясното купе, плъзвайки се в легнала позиция, почти водоравно на земята. - Успех в състезанието!

Екипът механици се отърси от изненадата при вида на изхвърления от колата пилот, и хукна към него, но Еди вече беше дръпнал лоста, за да включи амбреажа. Натисна буто­на на волана, за да превключи на първа скорост… и натисна педала за газта.

През живота си не беше преживявал нищо, подобно на онова, което последва.

Без шлем или слушалки той едва не оглуша от рева на двигателя, рязкото ускоряване отхвърли главата му назад и тилът му се удари в неподплатения ролбар толкова силно, че пред очите му изскочиха звезди.

Хората отскачаха от пътя му, когато острият нос на но­вото му возило се насочваше към тях, а едната от огромните предни гуми блъсна близката маса и разсипа ордьоврите по пода. Той зави към улицата, затвори очи и даде газ…

*

Следван от Нина, Озир изтича навън от балната зала, тъкмо навреме, за да види как колата разбива кордона към площада пред казиното.

- По дяволите! - ахна той. - Спрете го, някой да го спре!

Шабан и окървавеният Кротал изскочиха от казиното.

Кротала вдигна втория си револвер и се прицели в колата, но истеричният крясък на Озир „Не! Не тук!” замрази пръс­та му върху спусъка.

- След него! Себак, тръгвай!

Шабан метна гневен поглед към Нина и хукна след ко­лата, следван от Кротала и още един от бодигардовете на Озир. Охраната на казиното се изсипа във вътрешния двор твърде късно, успявайки единствено да засили още повече хаоса. На вратата се появи Мейси, но Нина ѝ махна с ръка да се връща обратно вътре.

Озир се обърна към нея.

- Съпругът ви току-що открадна кола за един милион долара!

- Да, това е едно от нещата в него, които ме влудяват - отвърна тя, преструвайки се на вбесена, - тоталната му лип­са на уважение към собствеността на хората!

Той поклати разтревожено глава.

- Добре, че е резервната кола. Но тъй като не е профе­сионален пилот, няма да стигне далеч.

*

Еди бързо осъзнаваше, че шофирането на състезателен болид е далеч по-сложно, отколкото изглеждаше. И най-сла­бото докосване на твърдия педал за газта като че незабавно изпращаше няколкостотин конски сили към задните колела, карайки задницата да поднася, а заради студените гуми и не­достатъчната за генерирането на притискаща сила от крилата скорост той имаше усещането, че кара върху ледена писта.

И макар че се намираше на състезателното трасе, сякаш за да влоши нещата още повече, пътят беше пълен с обик­новени автомобили, които идваха право към него. Беше тръгнал в неправилната посока. И на всичкото отгоре се на­мираше толкова близо до земята, че фаровете на насрещно движещите се автомобили се оказваха на нивото на очите му и го заслепяваха.

Той се отклони, избягвайки на косъм монолитната пред­ница на едно бентли - но предното крило се удари в стра­ничните заграждения и се изпари в облак от накъсани карбонови влакна. Той се вкопчи във волана и се опита да овла­дее колата, без да обръща внимание на армията от яростно мигащи светлинки върху таблото.

След като слезе на авеню „Д’Остенд” и започна да се спу­ска към пристанището, вече се движеше в двулентово плат­но, но това не му помогна особено, тъй като трафикът тук беше още по-наситен. Пред очите му изскочи задницата на един рейндж роувър: той натисна рязко спирачката и болидът се плъзна напред с блокирани колела. Двигателят беше на път да угасне, затова Еди отново натисна ускорителя.

Твърде силно.

Колата скочи напред, а главата му отново се удари в ролбара. Предното дясно крило се строши в задното колело на рейндж роувъра и частици от него се забиха в гумата.

Еди сви встрани точно навреме, преди голямата гума да се взриви и джипът да се килне на една страна.

- Извинявай!

Но парчетата от карбоновия корпус бяха повредили и неговата гума, и когато се опита да изпревари друга кола, предното колело се разигра. Губеше и малкото контрол върху болида.

Освен това през рева на двигателя се долавяше и един друг звук - на сирени. Полицията приближаваше. Изобщо нямаше да им е трудно да отличат колата му сред останали­те автомобили.

Трябваше да стигне до пристанището, преди да го на­стигнат.

Останалите коли закриваха видимостта му, но той успя да забележи, че се приближава до подножието на хълма. От предишните предавания на състезанието по телевизията си припомни, че тук се намира първият завой след старта.

Остър завой.