Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис Страница 48

И главата му избухна в адска болка.

Тя беше толкова силна, че той падна и се сгърчи на зе­мята съвсем близо до ръба на платформата. Притисна длан към раната. Заболя го още повече, усети кръвта по дланта си - но ги нямаше откъснатата плът и кости при директното попадение на куршум в човешки череп. Куршумът го беше одраскал точно над лявото ухо.

Ако се беше затичал с другия крак и бе прехвърлил те­жестта на тялото си вляво, вместо вдясно, той щеше да е мъртъв.

А жена му щеше да е вдовица. С присвити от болка очи я видя как го гледа ужасена. Той ѝ махна отчаяно с ръка.

- Махай се оттук! Бягай!

Беше ѝ необходима минута, за да преодолее страха си за него - минута, която се оказа твърде дълга. По лодката пробяга лазерна точка и се закова върху гърдите ѝ.

Много внимателно тя свали ръка от дросела.

Еди чу потракването на приближаващи се каубойски ботуши. Извърна глава и видя, че е изпуснал револвера на метър-два по-нататък. Една ръка се протегна и го взе.

- Мисля, че това е мое - рече Кротала.

- Вземай си проклетото нещо - изпъшка Еди. - Оста­нал е само един патрон.

- Той ми е достатъчен. - Чу се кратко изщракване, кога­то запъна спусъка и цилиндърът се завъртя, за да вкара по­следния куршум под ударника…

- Не! - изкрещя някой. Озир. - Идиот такъв, хората ще видят!

Еди чу как Кротала промърмори: „Е, и? Да им го начукам…”, но ударникът се върна на мястото си с мек звън. „Слънчев барк” не беше единствената скъпа яхта, която дрейфуваше в морето край Монако; звукът от стрелбата сигурно вече беше привлякъл вниманието на хората от съсед­ните лодки.

- Разкарайте ги оттук. Бързо! - заповяда Озир.

Шабан се приближи до брат си.

- Трябва да ги убием. Да беше ме послушал преди.

- Знам, знам. Ще го направим. Но не тук. Ако полиция­та на Монако дойде да разследва изстрелите, а корабът ни е пълен с трупове…

Лодката беше обезопасена, а Нина - докарана на палу­бата под дулото на пистолет. Озир я погледна с подчертано отвращение.

- Не исках да го правя, но ти не ми остави друг избор. Когато утре след състезанието този кораб напусне Монако… и двамата ще умрете.

19.

- Знаеш ли какво, приятел - рече Еди, - гостоприемст­вото ти хич го няма.

- Погледни го откъм хубавата страна - обади се Нина и погледна Озир. - Той поне пръв мина през това.

Водачът на култа беше решил да се изгаври с тях, като завърза Нина и Еди на същото място, където го бяха остави­ли - в тоалетната на каютата му. Ръцете на Нина бяха завърза­ни към тръбата на умивалника, а Еди се озова в същата пози­ция като Озир, със завързани зад отпадъчната тръба на тоа­летната ръце и глава, наведена над клозетната чиния. Само дето бяха стегнати с въже, а не с вратовръзки; краката им бяха оставени свободни, но един пазач остана при тях цялата нощ, докато Озир и сътрудниците му проучваха зодиака, така че не успяха да се възползват от това си предимство.

- Не ти ли е удобно, Чейс? - попита Озир. - Лошо.

До него застана Шабан, разтърквайки очите си.

- До никъде не сме стигнали със зодиака, Халид. Само си губим времето.

- Отговорът трябва да е там - отвърна Озир. - Тя го на­мери, значи и ние ще можем.

Шабан се усмихна подигравателно на Нина.

- Жалко, че не си я слушал тогава. Щом са наясно как да намерят пирамидата, ще се наложи с мъчения да измък­нем тази информация от тях. - Нова подигравателна усмив­ка, този път към Озир. - Ако не беше заинтересуван само от това как да я вкараш в леглото си…

Лицето на Озир пламна от гняв.

- Млъквай, Себак! Сами ще намерим пирамидата. Няма нужда да стига до предизвикване на болка.

- Какво знаеш ти за болката? - процеди през зъби Ша­бан, приближавайки се към лицето на брат си. Белегът на бузата му запулсира.

Надвисна неловко мълчание, после Озир леко отстъ­пи назад.

- Сами ще намерим пирамидата - настоя той. - Тези двамата ще ги… погребем в морето. Но първо ни чака друга работа - състезанието.

- Ти върви - отвърна презрително Шабан. - Аз ще ос­тана тук и - той се усмихна жестоко - ще обсъдя учтиво ме­стонахождението на пирамидата с доктор Уайлд. - Нина се напрегна.

Озир поклати глава.

- Очакват да си там с мен.

- Кажи им, че съм болен.

- Себак! Това е за храма - и ти идваш с мен. - Той го погледна втренчено. Този път отстъпи по-малкият брат, ма­кар сухожилията на врата му да се издуха. Озир се обърна към бодигарда: - Наблюдавай ги, докато се върнем. - Мъжът кимна и седна на стола, поставен срещу вратата на банята, а Озир и Шабан излязоха.

- Кога свършва състезанието? - попита Нина.

- В четири часа - отвърна Еди. - Сега колко е?

Тя се изкриви, за да погледне часовника си.

- Наближава десет.

- Хей! - извика пазачът и вдигна своя МР7. - Не мър­дайте. И никакви разговори!

Нина отново коленичи, без да сваля очи от пазача. След няколко минути вниманието му започна да се разсейва и ду­лото на оръжието му се отмести от пленниците, когато плъзна поглед по богато обзаведената каюта.

Нина се възползва от разсеяността му и погледна през рамо. В ъгъла имаше малка козметична ножичка - един от предметите, които Озир разпиля по пода, когато Еди го блъсна в банята. Беше я забелязала още докато я връзваха. Сега, след като ръцете ѝ бяха здраво пристегнати към тръба­та, единственият начин да я достигне, беше с крака. Но ня­маше как да го направи, без пазачът да забележи.

Разполагаше с шест часа да намери начин…

Възможността ѝ се разкри след цели четири мъчител­ни часа.

Пазачът също беше почитател на автомобилните състе­зания. С наближаването на старта той включи големия плаз­мен телевизор. Позицията му на стената го накара да пре­мести стола си встрани, за да може да вижда едновременно с това и пленниците, раздвоявайки вниманието си.

- Добре ли си? - прошепна Нина. Гласът ѝ беше заглушен от рева на автомобилите, застанали на стартовата решетка.

- Коленете адски ме болят - чу се глух отговор. - Но пък има нещо друго - не съм жаден.

Тя сбърчи нос.

- Много си гаден, Еди! - Погледна към пазача; той над­ничаше към банята, но очевидно беше повече заинтригуван от състезанието. - Виж какво, в ъгъла има едни ножици. Ще се опитам да ги ритна към теб, когато пазачът не гледа.

Той извърна глава колкото можа.

- Ако успееш да ги избуташ до краката ми, ще опитам да ги блъсна зад тоалетната чиния с коляно. Но не мога да си мърдам ръцете. Ако ги запратя твърде далеч, край с нас.

- В такъв случай трябва да успеем от първия път, нали? - Тя му се усмихна; Еди ѝ отвърна.

- Направи го като започне състезанието - каза той. - Обикновено на първия завой в Монако винаги стават ката­строфи - а повечето хора чакат тъкмо тях.

- Трябват ми само няколко секунди. - Нина наблюдава­ше пазача; той беше зяпнал телевизора и само от време на време хвърляше по някой поглед към банята. Коментарите бяха на френски, но тя го владееше достатъчно, за да разбе­ре, че колите правят загряваща обиколка, преди да започне самото състезание.

Тя премести тежестта на тялото си върху едното коляно и много бавно изпъна крак. Мускулите ѝ се разтегнаха бо­лезнено. Пазачът я погледна; тя замръзна, уплашена, че е видял какво прави, след което подчертано бавно разкърши врат, все едно се е схванала. Той се намръщи и отново се обърна към телевизора.

Гласът на коментатора стана по-напрегнат, когато коли­те се наредиха на старта. Нина протегна крак колкото се може повече.

- Готов ли си? - прошепна тя. Еди леко се повдигна на пръсти.

Състезателите заеха местата си в стартовата решетка. Пазачът се наведе напред, вперил напрегнат поглед в екрана. Двигателите зареваха при появата на червените светофари.

- Un, deux, trois, quatre, cinq… -Коментаторът замлъкна в очакване.-Allezl121

Ревът на двигателите премина в многотонален писък и колите се отлепиха от местата си.

- С‘est Virtanen, Virtanen!- извика коментаторът. Па­зачът една не падна от стола от въодушевление, когато пи­лотът на тим “Озирис” поведе колоната. -Oh! Oh. Mollard c’est ecrase!132

Някой се беше разбил на първия завой. Пазачът подскочи и в този миг Нина протегна крак и ритна малката ножичка.

Въпреки екшъна на големия телевизор, пазачът улови рязкото движение с крайчеца на окото си. Той се извърна с вдигнат пистолет в мига, в който Еди покри ножичката с крак и с насочен към Нина пистолет влетя в банята.

- Казах ти да не мърдаш!

- Схванах се! - изпъшка Нина, размърдвайки се. - Кра­кът ми се схвана, боли! Не стреляй, не стреляй!

- Връщай се на мястото си! - Тя се подчини. Притис­нал пистолет към тялото ѝ, той се наведе да провери дали все още е завързана, след което се обърна да огледа възлите на Еди. Всичко беше наред. - Не мърдайте - заповяда им той се върна в каютата. След няколко подозрителни погледа към банята той се обърна към телевизора.

- Хвана ли я? - прошепна Нина.

Еди повдигна единия си крак, разкривайки ножичката. След това бавно и внимателно го свали, за да избута ножич­ката напред. Върна го в първоначалното му положение, за да повтори упражнението. След една минута ножичката се озова точно пред коляното му.