Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис Страница 51

- Гръм и мълнии!

- Имаш ли приятели в полицейското управление на Мо­нако? - попита с надежда Нина. Липсата на отговор ѝ беше достатъчна. - Явно не!

На носа се появиха още фигури, насочили пистолетите си към тях…

Нина стреля първа. Един от мъжете отскочи рязко; дру­гият беше улучен в рамото. Той се завъртя назад, пръстът му конвулсивно натисна спусъка…

И изпрати серия бронебойни куршуми към яхтата.

Прозорецът на мостика се пръсна на парчета, а капи­танът, който стоеше зад шурвала, беше улучен право в чело­то. Той се стовари върху таблото, мъртъв, натискайки дросе­ла до край. И понеже всички останали членове на екипажа се намираха на палубата, опитвайки се да застрелят Нина и Еди, до него нямаше никой, който да поеме управлението…

Полицейската лодка промени курса си, за да сложи край на преследването. Еди се стрелна зад нея. Той забеляза някакъв полицай, който стоеше на кърмата и вдигаше пушката си.

- Наведи се! - предупреди той Нина и се обърна назад, за да види кога ще стреля мъжът.

Не последваха изстрели. Вместо това полицаят се наведе отчаяно през парапета, а колегата му скочи от носа на катера.

Миг по-късно „Слънчев барк” връхлетя върху по-мал­кия съд и го разсече на две. Резервоарът на разбитата лодка се взриви, а яхтата профуча през огнената топка, продължа­вайки сляпо да следва джета. Един от хората на Озир се хвърли в морето от предната палуба миг преди пламъците да я обхванат.

- Господи! - проплака Нина. - Да не са полудели?

Еди отново направи завой и се отправи към малкия про­ход между два претъпкани кея. Яхтата не го последва.

- Мисля, че никой не я управлява.

- Какво? Но аз само раних онзи мъж!

- Не се оплаквам!

„Слънчев барк” премина покрай тях; всички намерения на екипажа да застреля бегълците бяха заменени от инстинкт за оцеляване и те наскачаха в морето. Яхтата се отправи ди­ректно към група малки, но скъпи морски съдове в ъгъла на пристанището, и вниманието на хората в тях рязко се откло­ни от състезанието към бързо приближаващото се към тях чудовище. Те се разбягаха с крясъци по подвижните мостове.

- Приготви се да тичаш - каза Еди на Нина. - Щом стиг­нем до сушата, хукваме и няма да спираме, докато не се от­далечим поне на осемстотин метра!

Джетът се изстреля нагоре по хелинга и продължи да се движи, стържейки по бетона. Пред тях изникнаха предпаз­ните бариери: пистата минаваше точно покрай пристанище­то. Еди дръпна силно ръчката за управление, но извън вода­та кавазакито беше неуправляемо. То се блъсна в гофрира­ния метал и двамата му пасажери бяха притиснати болезне­но към таблото.

Един от охраната на състезанието забеляза неочаквания сблъсък и се затича към тях - но след миг замръзна на мяс­то, забелязвайки пушещия „Слънчев барк”, който се блъсна в пристанището с трийсет мили в час.

Малките яхти се разпаднаха в огнени облаци от отломки, доскоро струващи милиони долари. Една по-голяма лодка се преобърна настрани - а мегаяхтата премина по нея и се сто­вари върху кея, разкъсвайки предпазните бариери. „Слънчев барк” се плъзна напряко по пистата като стоманена стена и със скърцане спря точно пред трибуната със зрителите.

Мика Виртанен продължаваше да води колоната. Той ускори след шикана, който се намираше в северната част на пристанището - само за да открие висока бяла бариера там, където очакваше да види завой. Съдиите се окопитиха и тре­скаво започнаха да размахват предупредителни флагове, но за финландеца вече беше твърде късно.

Той натисна спирачките, колата му се плъзна покрай мястото, където се намираха Нина и Еди, и се завъртя, пре­ди задницата на болида да се забие в корпуса на яхтата. Още милион долара от парите на тим „Озирис” се превърнаха в отломки - а онова, което остана от болида, се превъртя ня­колко пъти по пистата и спря. Все пак дизайнерите на кола­та си бяха свършили перфектно работата; замаян, но невредим, Виртанен повдигна с трепереща ръка визьора на шле­ма си и примига към хората зад бариерата.

Нина побутна Еди.

- Помниш ли като ми каза да бягам, щом стъпя на сушата?

- Моля? А, вярно! - Те хукнаха, а на мястото на катаст­рофата се събираха все повече и повече съдии.

*

- Вие ли предизвикахте това? - Мейси посочи изумено екрана на телевизора. - Господи! Тук сигурно има потроше­ни яхти за най-малко сто милиона долара!

- Казах на Озир, че ще му струва скъпо - отвърна Нина, оглеждайки внимателно фоайето на хотела. Целта на огра­дите около пистата беше да държи зрителите встрани от нея; отдалечаването не беше представлявало проблем, единстве­ното притеснение, докато отиваха към площада пред Кази­ното, беше, че полицията ги търси. Засега никой не ги беше разпознал - до мига на зрелищната катастрофа на „Слънчев барк” камерите бяха следили състезанието, а не пристани­щето - но все пак тя искаше да напусне княжеството колко­то се може по-бързо. Ако не друго, поне няколко гневни за­страхователни компании щяха да искат главите им.

- Жалко за Мика. Горкото момче. Наистина си мисле­ше, че ще спечели.

Еди я изгледа странно.

- Я чакай, да не би да си разговаряла с Мика Виртанен?

Тя се ухили.

- Дори повече. - Те постепенно осъзнаха какво има предвид и тя продължи: - Какво?! Нямах никакво намере­ние да се скитам по улиците, след като казиното затвори. Откъде мислите, че се сдобих с това? - Тя им показа скъпо­то кожено яке в цветовете на тим „Озирис”, което беше об­лякла върху лъскавата рокля.

- Нали не си го откраднала? - попита Еди.

- Разбира се, че не! - отвърна обидено тя. - Подарък ми е. Знаете ли, много е бърз на пистата, но в леглото…

- Добре, чух достатъчно - побърза да я прекъсне Нина.

- Между другото, добре се представи в казиното - каза Еди на Мейси. - Онази горила щеше да ме размаже, ако не го беше спънала.

Мейси се усмихна.

- Просто се сетих за думите ти, че винаги трябва да съм готова за действие - и реших, че край вас винаги го има.

- За съжаление - отвърна Нина с гримаса. - Но не му обръщай внимание. Има и по-важни неща. - Тя извади сним­ката на зодиака от джоба си и я показа на Мейси. Макар и омачкана, тя беше достатъчно ясна, за да се видят детайли­те на боядисания релеф. - Мисля, че разбрах къде е пира­мидата. Намира се някъде край Абидос. - Тя бързо обясни откъде си е направила този извод.

Мейси разгледа удивено снимката.

- В това има логика. Гробът на Озирис е трябвало да бъде в Абидос - никой никога не го е намирал, но египтяни­те вярват, че трябва да е наблизо. Всички фараони от Първа­та династия са били погребани там, за да са близо до Ози­рис. Предполагате, че пирамидата е някъде на запад? - Нина кимна. - Това също съвпада. Смята се, че западната пусти­ня е мястото, където отиват мъртвите, за да влязат в Подзем­ния свят, мястото, където слънцето залязва.

- А „второто око на Озирис”? Това да ти говори нещо?

Мейси се намръщи и се замисли.

- Второто око! Не знам. Освен ако… - Очите ѝ се раз­шириха. - Освен ако не е нещо в Озириона.

- В кое? - попита Еди.

- Озирионът е сграда, която е трябвало да бъде копие на гробницата на Озирис.

- Втора гробница? - осъзна Нина. - Второ око. И ако то гледа в посока към сребърния каньон…

- …тогава сме намерили пирамидата - завърши изрече­нието ѝ Еди. - Значи се връщаме там!

*

- Бъдете сигурни, че ще сътруднича на властите в раз­криването на отговорните за тази катастрофа - каза Озир на новинарския екип. - Днес беше ужасен ден за спорта, за тим „Озирис”, за Мика Виртанен - и лично за мен самия, както бихте могли да предположите.

- А какво ще кажете за съобщенията, че на яхтата ви се е водила престрелка? - попита репортерът, доволен, че има да­леч по-интересна история от обикновен спортен репортаж.

Озир впрегна всичките си актьорски умения, за да запа­зи неутрална физиономия.

- Не знам нищо по въпроса, само онова, което ми раз­каза полицията. А сега благодаря и моля да ме извините. - Той се оттегли във ВИП залата, но репортерът не спря да му задава въпроси, докато вратата не се затвори под носа му.

Шабан и Кротала го чакаха.

- Е? - обърна се към тях Озир.

- Уайлд и Чейс сигурно са се измъкнали - отвърна намръщено Шабан. - Полицията в Монако не ги е заловила и тъй като до границата са само десетина минути път, едва ли ще ги хванат.

- А яхтата? Зодиакът цял ли е?

- Да, поне това ни е останало. Уредих да го транспортират в Швейцария веднага, след като полицията опразни терена.

- Господи - въздъхна Озир, поклащайки глава. - Как са успели да избягат?

- Защото си мекушав - изрева Шабан, карайки Озир да трепне. - Всичко, което правя, е за защита на Храма - но това стигна твърде далеч, за да ми връзваш така ръцете! Ако искаш да намериш пирамидата на Озирис - и да я запазиш за себе си - тогава ще трябва да се пролее кръв. Вече се проля. И понеже не ми позволи да направя каквото трябваше, кръвта е на нашите последователи, вместо на нашите враго­ве! - Гласът му омекна леко, когато постави ръка на рамото на Озир. - Не виждаш ли, Халид? Ако не вземаме всичко, ще останем без нищо… а аз няма да позволя това да се слу­чи. Позволи ми да направя необходимото. Трябва да наме­рим доктор Уайлд преди тя да открие пирамидата - и да я ликвидираме. Знаеш, че съм прав.