Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис Страница 57

Еди подуши въздуха.

- Мирише странно. Не мога да позная на какво, но не ми харесва.

Той освети камерата. Тя беше голяма и правоъгълна, в дъното ѝ се забелязваше друг изход. На тавана имаше ня­колко дупки. Една от тях беше голяма и приличаше на ко­мин, но всъщност малките го накараха да застане нащрек: от тях очевидно трябваше да падне нещо.

Освен релефната хрътка на едната стена, която ги на­блюдаваше, единственото друго в стаята бяха няколко голе­ми кръгли медни купи, поставени до входа. Право напред в пода имаше квадратна дупка, широка около метър, която се оказа пълна с някаква течност; пред отсрещния изход също имаше такава. Останалата част от пода между двата басей­на беше малко по-ниска от секцията, където бяха застанали; цялата ширина на камерата бе идеално гладка.

- Ох, нещо не е наред в тази картинка - каза Нина. Оче­видно това бе поредният капан, но тя не можеше да разбере откъде идва опасността. - Къде е огънят?

- Може да е угаснал - рече с надежда Мейси, която се приближи, за да огледа по-добре озъбения бог.

- Не мърдай - предупреди я Еди, който коленичи край басейна и колебливо топна пръст в течността. - Това е просто вода. - Той я освети с фенерчето и забеляза, че басейнът е ог­раден със стени само от трите си страни. - Дълбок е около метър и двайсет. Като че ли е свързан с отвора в другия край.

- С тунела ли? - попита Нина. - Странно. Защо просто не отидем там?

- Наистина ли смяташ, че ще е толкова лесно?

- Дори не съм си го помисляла. Какво е това? - Тя осве­ти с фенерчето си нещо, което се намираше между отвора и издълбания под - фино черно усукано въже, което свързва­ше тавана с пода.

- Нещо, което нямам намерение да докосвам - отвърна Еди. Той насочи светлината в тунела. - Минава през него. Ако искаш да влезеш вътре, трябва да го скъсаш.

- Което според мен ще бъде изключително лоша идея, не смяташ ли? - Вниманието ѝ се насочи към разширението в центъра на стаята, където забеляза още въжета, опънати между тавана и пода - както и отсъствието на нещо. - Усе­щате ли, че нещо липсва?

- Какво? - попита Мейси, като пристъпи напред.

- Процепи. Не се забелязват никакви линии, които да маркират ръбовете на отделните каменни плочи. Сякаш всичко представлява една огромна каменна плоча!

Еди огледа стените.

- Най-големите блокове са с размери метър и осемде­сет на три. Но подът е дълъг поне девет метра. Нали не може да е просто една плоча?

- Не виждам как ще стане. - Нина се огледа и видя Мей­си, която се канеше да пристъпи напред. - Не, почакай…

Мейси стъпи на пода - и кракът ѝ пропадна.

Тя изкрещя и едва не падна напред, но Нина успя да я подхване.

- Какво беше това, по дяволите? - изпъшка Мейси и от­скочи назад, а от обувките ѝ се проточиха лепкави нишки, излизащи от мързеливо плискащата се вода, която се нами­раше там, където миг по-рано сякаш имаше твърда скала. Тя се опита да ги изчисти. - Гадост! Какво ли е това?

- Петрол. - Еди се приближи до нея. Той потопи ръка в големия басейн, който се разкри пред тях, маскиран под плътен слой пясък. Когато я извади, от пръстите му закапа същата гъста, мазна течност. - Той плава по повърхността на водата, а те са го посипали с пясък, за да не се различава от пода.

Нина погледна към дупките в тавана.

- Обзалагам се, че ако скъсаш някоя от нишките, от горе нещо пламва и искрите се посипват върху петрола. Бум! Опечени обирджии.

Мейси отвратено изтърка подметката си в пода.

- А как ще преминем, без да задействаме капана?

- Ще преплуваме под него - отвърна Еди и посочи с пръст водния басейн, който се беше поразчистил от петро­ла. - Огънят ще е само по повърхността.

- Едва ли ще стане толкова лесно. - Нина погледна по­дозрително фалшивия под. Завъртя се и фенерчето ѝ освети странно изглеждащи медни кълба. - Аха.

- Какво става? - попита Мейси.

- Вътре има нещо. - Нина бръкна в кълбото и напипа ръчка, прикрепена към дъното му - или всъщност към капа­ка, както установи, щом го вдигна. - Знаете ли какво е това според мен? - Тя го сложи върху главата си. - Водолазен шлем! - Гласът ѝ отекна в кълбото.

Еди почука по него и тя извика недоволно.

- Вътре едва ли ще се събере много въздух.

Тя махна кълбото от главата си.

- Няма нужда от много. Просто трябва да е достатъчно, за да се премине от другата страна. - Тя посочи басейна. - Според мен дупките не са свързани с тунел - те са просто из­ходи, откъдето да се излиза от басейна, без да се докосва пет­рола. Щом това нещо се потопи под вода, вътре ще има до­статъчно въздух, за да се диша, и докато стоим по-далеч от петрола, няма да се изгорим. След това влизаме през дупката в другия край, излизаме и - хей! Преминали сме оттатък!

Еди огледа скептично другото кълбо.

- Твърде е тънко, за да ни пази дълго време от жегата.

- Това е единственият начин да се мине оттатък, без да бъдем изпържени. Сигурна съм, че във водата има нещо, кое­то да попречи на хората просто да преплуват под петрола. - Тя взе примитивния шлем. - Мисля, че нямаме друг избор.

Еди я погледна огорчено и поклати глава, но се съгласи.

- Добре. Но аз ще мина пръв.

- Не, аз ще мина - настоя Нина. - Ако отдолу има ня­какви препятствия и аз се блъсна в тях, ще трябва да ми ка­жеш накъде да вървя.

- Сигурна ли си?

- Не - призна тя, вървейки към водния басейн. Колеб­ливо потопи крак под повърхността, после надяна шлема и се потопи цялата. - Пфу! Току-що осъзнах, че водата е стоя­ла тук хиляди години.

- Просто не я пий - каза Еди. - Макар че това може да се каже за всичката вода в Египет!

Нина се потопи внимателно, докато над водата остана само главата ѝ, след което протегна ръка към шлема в ръце­те на Еди и хвана здраво вътрешната дръжка.

- Последен шанс да ме пуснеш пръв - рече той.

- Ще се оправя - отвърна тя, докато вземаше кълбото.

- Надявам се. - Постави го на раменете си и се потопи.

Оказа се, че шлемът изисква изненадващо усилие да се държи на мястото си, непрекъснато искаше да изплува. Ни­вото на водата започна застрашително да се покачва, но сгъстеният въздух вътре го спря малко преди да достигне носа ѝ. Тя се наведе и се напъха в тунела с ясното съзна­ние, че запасите ѝ от въздух са ограничени. Шлемът за­стърга в тавана.

Нещо се отърка в гърдите ѝ, остана там за миг… и после изчезна.

Беше скъсала една нишка.

Еди и Мейси подскочиха тревожно, когато над тавите им се разнесе гръмотевичен звук и отекна в стаята.

- Какво беше това? - попита Мейси, опитвайки се да от­крие източника.

- Звучи ми като запалка - започна Еди, преди да осъзнае какво става. - Мамка му! Нина, след малко ще пламне!

Той погледна ужасено тавана, където древните камъни се търкаха в метал, произвеждайки искри…

От малките дупки блесна светлина.

Нещо падна от едната - кълбо парцали, което пушеше. Гореше само в единия си край, по-скоро тлееше…

Но това бе достатъчно.

Платът падна на повърхността и опесъченият петрол се развълнува. В първия момент не се случи нищо - след това нагоре се стрелна пламък, който започна бързо да се разпро­стира. Нападаха още платнени топки. Много от тях не горя­ха, искрите не бяха достатъчни да запалят материала, но дори само няколко от тях бяха достатъчни, за да взривят повърхността на басейна.

Езеро от огън, точно както ги бяха предупредили йе­роглифите.

А Нина беше в него.

Тя излезе от късия тунел. Ехото от дишането й и почти пълната тъмнина бяха изнервящи… но не чак толкова, кол­кото внезапната светлина. Плаващият петрол се запали и басейнът изригна в ярко оранжево - тя веднага усети жега­та, дръжката в ръката ѝ се загряваше застрашително бързо.

- Ох, по дяволите. Голяма грешка. Огромна - простена тя. Принудена да се наведе, едва успяваше да се придвижва напред, водата забавяше движенията ѝ като в кошмар на бав­ни обороти.

Само че това не беше кошмар. Беше истина.

Еди ужасен наблюдаваше как огънят заобикаля бавно придвижващото се кълбо. Когато Нина се появи, по него полепна петрол и той също се запали, превръщайки шлема в сферична факла.

- Господи! Нина, връщай се! Връщай се в тунела!

Но тя не го чуваше, пукането на пламъците заглушава­ше всички останали звуци. Силно уплашена, тя засили тем­пото. Басейнът беше дълъг само девет метра. Щеше да мине много време, преди да го прекоси.

А щеше ли да успее?

Нова стъпка, после още една. Водата нахлу в ноздрите ѝ и тя започна да плюе. Погледна през отворената долна част на шлема и забеляза маркировки на пода. Йероглифи, сред които беше и Окото на Озирис. Със сигурност означаваха нещо важно, но тя нямаше време да мисли какво е.

Дръжката ставаше все по-гореща. Не я болеше все още - но скоро и това щеше да стане.

Шлемът се удари в нещо.

Нина се стресна и едва не го изпусна. Придърпа го на­долу и опипа около себе си с другата ръка. Докосна каменен блок, който се издигаше почти над повърхността. Както се беше опасявала, строителите на пирамидата се бяха погри­жили никой да не може просто да преплува под огъня.